БЪЛГАРСКИЯТ
ДЕРМАТОЛОГИЧЕН
ПОРТАЛ


 

Акценти от новия Европейски консенсус за лечение на витилиго

Начало » Дерматология » Акценти от новия Европейски консенсус за лечение на витилиго
Акценти от новия Европейски консенсус за лечение на витилигоДо този момент в някои европейски държави съществуваха терапевтични гайдлайни за витилиго на национално ниво, но липсваше единен европейски консенсус за третиране на това заболяване.
 
Представяме ви акцентите от приетия консенсус за лечение на витилиго, изработен от Европейската работна група по витилиго и публикуван в The British Journal of Dermatology през януари 2013 г.
 
 
Локални кортикостероиди (ЛКС)

Имат най-добър ефект върху фото-експонирани области (лице и шия), при тъмна кожа, както и при скорошни лезии. Измененията по крайниците не се повлияват добре. Не се откриват статистически значими разлики в терапевтичния ефект на клобетазол и мометазон, както и сравнено с пимекролимус. Чрез използване на по-новите локални кортикостероиди като мометазон фуроат и метилпреднизолон ацепонат, до голяма степен се избягват страничните ефекти като атрофия на кожата, телеангиектазии, хипертрихоза, стрии и акнеиформени ерупции.

Към този момент в литературата няма достатъчно информация относно оптималната продължителност на терапията с ЛКС.

Калциневринови инхибитори (КНИ)

Най-добри резултати се постигат в областта на главата и шията. Анализ на наличните в литературата проучвания показва, че такролимус е с малко по-добра ефективност от пимекролимус, но и двата медикамента могат да се използват като алтернатива на клобетазол при възрастни и деца.

КНИ показват по-добри резултати при две нанасяния дневно, сравнено с еднократно приложение. Продължителността на курса на лечение варира от 10 седмици до 18 месеца. Липсва информация за минималния или оптимален период на терапия. Не е изяснена ролята на интермитентното дългосрочно прилагане на КНИ или ЛКС.

Към този момент не се препоръчва комбинация между КНИ и UV светлина или излагане на слънце.

Фототерапия

Към момента терапия на избор при витилиго, обхващащо големи области, както и при активно витилиго, е Narrowband UVB (311 nm), която е по-ефективна от останалите видове фототерапия. Насочена терапия с ексаймер лазер или UV лампa с честота 308 nm, е особено подходяща за по-локализирани форми.

При ПУВА се наблюдава репигментация при 70-80% от пациентите, но пълна репигментация едва при 20%. При около 75% се наблюдават рецидиви след 1-2 години. ПУВА терапията не е подходяща за деца поради риска от токсичност върху ретината.
Предимствата на локалната ПУВА са по-малко на брой процедури, по-ниски кумулативни дози UVA, по-ниски плазмени нива на псоралена, намален риск от токсичност. Недостатъците са тежки реакции с образуване на мехури, перилезионална хиперпигментация и липса на ограничаващ ефект по отношение на активно разпространяващо се витилиго.

Друг рядко използван в днешно време фотохимиотерапевтичен режим, наречен КУВА (Khellin + UVA), е подходящ за домашно лечение или лечение с естествена светлина, поради липсата на фототоксичност на използвания фуранохром Келин. Използването му е ограничено поради хепатотоксичността, която предизвиква при около 30% от пациентите.

Narrowband UVB терапията изисква подходяща дозиметрия като се има предвид, че минималната еритемна доза на засегнатата от витилиго кожа е едва 35% по-ниска от тази на здрава кожа. Лечението се провежда два или три пъти дневно и продължава докато се наблюдава репигментация.

Третиране с ексаймер лазер с 308 nm може да доведе води до още по-бърза и интензивна репигментация с по-малко процедури.

Повишено внимание се изисква преди прилагане на фототерапия при деца, поради ограничените данни относно безопасността.

Комбинирана терапия

Редица проучвания показват, че комбинацията между различни терапевтични методи подобрява ефективността и скъсява времето за постигане на добри лечебни резултати.

При комбинация на 308 nm ексаймер лазер с локални кортикостероиди или такролимус, се постига по-висока репигментация, включително и при резистентни случаи на витилиго в областта на главата и шията.

Има единични проучвания, показващи по-добри резултати при комбиниране на локални медикаменти (псевдокаталаза) и системни средства (кортикостероиди, азатиоприн) с фототерапия или хирургична терапия.

Системни кортикостероиди

Минипулсови дози кортикостероиди, приети през устата могат да спрат прогресията на витилиго, без да имат ефект върху репигментацията при стабилизирано витилиго.
Примерна схема за лечение – прилага се dexamethasone в дози 5 mg за два поредни дни всяка седмица. При липса на отговор се преминава на 7.5 mg дневно, след което дозата се намалява до 5 mg дневно при спиране на прогресията на заболяването. След 1-3 месеца се наблюдава стабилизиране при 89% от пациентите с прогресиращо заболяване, а след 2-4 месеца при 80% от пациентите е налице репигментация.
Страничните ефекти при терапия със системни кортикостероиди се проявяват при голяма част от пациентите, което ограничава широката им употреба при витилиго. Други рядко прилагани средства са циклофосфамид, циклоспорин и анти-TNF-α.

Антиоксиданти

При витилиго е повишен клетъчния оксидативен срес. По тази причина се прилагат антиоксиданти като псевдокаталаза, витамин Е, витамин Ц, убиквинон и липоева киселина. Антиоксиданти като Polypodium leucotomos и Ginkgo biloba се използват самостоятелно или в комбинация с фототерапия, подобрявайки репигментацията.

Хирургични методи

За хирургично лечение са показани пациенти със стабилно сегментно или фокално витилиго, включително при наличие на левкотрихия. Използват се техники с различни тъканни, епидермални и клетъчни присадки. При несегментно витилиго се препоръчва липса на активност на заболяването от 6 месеца до 2 години, както и липса на анамнеза за феномен на Кьобнер. Хирургичното лечение не променя прогнозата при несегментно витилиго.

Камуфлаж

Камуфлажните техники са важна част от цялостния подход към витилигото. С особено внимание трябва да се използват перманентен камуфлаж, микропигментация и татуаж, поради непредвидимия ход на заболяването.

Депигментация

При засягане на обширни области, може да се пристъпи към депигментиране на останалите острови чрез химични или физични методи. Средство на избор е монобензон етил естер (МБЕЕ), който води до необратима депигментация. МБЕЕ се прилага локално под формата на 20% крем два или три пъти дневно. По време на терапията трябва да се избягват слънчеви лъчи. Депигментацията обикновено се постига за 1-4 месеца. Алтернатива на химическата депигментация е Q-switch 755 nm рубинов лазер. Криотерапията е евтин метод за депигментация, но трябва да се използва от опитни дерматолози, поради опасността от образуване на белези.

Клиницистите трябва да са наясно с ефектите на витилигото върху психиката на пациентите.

В заключение, на пациентите трябва да се предостави компентентна консултация от страна на лекар, за да се избегне участието на шарлатани в лечението. Рандомизираните контролирани проучвания не винаги могат да предложат достатъчно надежден алгоритъм, който да се приложи при всички пациенти с витилиго. Въпреки това, авторите предлагат схема за поведение при това заболяване, базирана на клиничната форма на витилиго (a- несегментно витилиго, b- сегментно витилиго) и степента на засягане. Алгоритъмът има нужда от допълване като се вземат предвид фактори като възраст, професия, наличие на лезии по видимите части на тялото, феномен на Кьобнер и др.
 
 Акценти от новия Европейски консенсус за лечение на витилиго
 
Очакват се резултати от проучвания върху обещаващи нови терапевтични методи като хелий-неон (He-Ne) лазери и простагландин E2.

Източник: www.medscape.com
 
« Предишна   Следваща »
Анкета
Как мислите, че трябва да се провеждат научните конференции в условията на настоящата пандемия?
EADV
  

 

© 2016 PRODERMACLUB, всички права запазени