 Уважаеми колеги,
Представяме на вашето внимание интервю с чл. кор. Проф. Николай Цанков публикувано на интернет страницата www.zdrave.net. Интервюто засяга проблемът с оцеляването на кожните диспансери в България.
Пациенти с тежки кожни заболявания са принудени да чакат по три седмици за лечение в бившия кожен диспансер в Пловдив, алармира тези дни пред медиите ръководителката на заведението д-р Елена Дякова и уточни, че след преобразуването му в център броят на леглата е бил редуциран от 30 на 10, което само по себе си създава огромни затруднения пред нормалното му функциониране. Пред сходни проблеми са изправени и в други областни градове на страната, а броят на пациентите, които се нуждаят от специализирана помощ очевидно не е никак малък. Какви могат да бъдат последиците от ликвидацията на тази мрежа (създадена през далечната 1936 г. и доказала полезността си през десетилетията) и някой дава ли си сметка за мащабите на катастрофата, която може да настъпи, ако това се случи? Отговор на тези и други свързани въпроси търсим заедно с изтъкнатия наш дерматолог проф. Николай Цанков.
Проф. Николай Цанков е председател на Българското дерматологично дружество. Автор е на няколко монографии и повече от 100 статии в специализирани периодични издания. Член е на борда на директорите на Европейската академия по дерматология, член-кореспондент на Френското дерматологично дружество и почетен член на дерматологичните дружества на 14 държави в Европа и САЩ. Председател е на фондация „Д-р Богомил Берон”.
Проф. Цанков, ваши колеги – дерматолози от областни градове вече алармират за сериозни затруднения в нормалното функциониране на центровете, които се формираха на мястото на кожно-венерологичните диспансери, за очертаващ се дефицит на дерматологични легла. Вие винаги сте изразявали силна тревога от факта, че закриването на бившите кожни диспансери крие огромни рискове за хиляди болни. Бихте ли посочили какво е състоянието на тези звена днес?
Състоянието на кожно-венерологичните диспансери - сега „центрове”, е изключително тежко. Те са поставени в ситуация, в която ще са принудени да фалират „по собствено желание”. С 9000 лв. годишно не е лесно просъществуването само на един болен човек, камо ли на лечебно заведение с толкова разностранни функции. Прави се поредната грешка, която ще се отчита след години. В нашата страна днес има около 1 600 000 души здравно неосигурени. Предполагам, че половината от тях наистина не са в състояние да плащат здравните си вноски. Преди години в Западна Европа имаше голямо брожение против разделението на медицината за „богати” и „бедни”. Днес този проблем е налице и в България. Състоятелните хора имат възможност да заплатят допълнителните медицински услуги и да си позволят най-съвременните изследвания и средства за лечение. Диспансерите поемаха най-бедните слоеве от населението. Все пак те също са хора, на които трябва да се помогне. Огледайте се колко много клошари има във всички големи градове на страната. Голямата част от тях са с краста, въшки и гнойни инфекции на кожата, не изключвам и заболявания предавани по полов път. Кой ще лекува тези хора? Може ли една страна-член на ЕС да ги остави безпризорни и без никакви здравни грижи?
Какви са последиците от отложените хоспитализации по принцип? Бихте ли дали пример за рисковете, които крие нелечението на някое сериозно кожно заболяване?
Ако един еризипел не се лекува своевременно е възможно да настъпят тежки усложнения - тромбофлебит, увреждане на лимфната циркулация, възпаление на подкожната мастна тъкан и фасция, сепсис. Ако заболяването е локализирано в областта на главата може да настъпи тромбоза на синус кавернозус и последващ енцефалит. Не мога да допусна, че болни с тежки форми на еризипел и особено еризипел в областта на главата, не се приемат за болнично лечение. Това би било грубо нарушение на медицинските и етични норми…
Дискриминирани ли са кожно болните у нас – известен факт е, че медикаментите за нито едно тежко кожно заболяване не се реимбурсират от здравната каса?
Ако говорим за дискриминация – един от големите проблеми на нашите пациенти, е че голяма част от хората ги мислят за заразно или венерично болни. Това не отговаря на истината. Болните от псориазис са дискриминирани и поради факта, че касата не поема разноските за морелечение – един традиционен и успешен български лечебен метод, който е по-евтин от болничното лечение.
Същевременно, наистина има съвременни медикаменти за лечение на някои кожни заболявания, които изобщо не са включени в реимбурсната листа на НЗОК, а цената им е между 10 000 и 15 000 долара годишно на пациент -това са т.н. биологични препарати.
За кои кожни заболявания няма клинична пътека, а би трябвало да има?
Например липсва пътека за едно от най-честите алергични кожни заболявания – уртикария. Отдавна се борим за една двудневна или тридневна диагностична пътека. Липсват и пътеки за генодерматози, а заплащането на сифилиса по пътека е обидно ниско.
Добре известно е, че българската дерматологична школа е с дългогодишни традиции и е сред най-признатите и уважавани научни медицински школи в Европа.Моля ви да представите накратко гилдията на дерматолозите днес – колко са те, има ли млади специализанти, какви дисертационни трудове се разработват, какви консенсуси се очакват?
Дерматолозите у нас са между 350 и 400, заедно с пенсионираните колеги. Първият консенсус по контактен дерматит приехме през март. Предстои приемането на консенсуси за псориазис и булозни дерматози. Що се отнася до бройките за специализация - те са различни всяка година, но по принцип са малко. Според действащите разпоредби специализантите би трябвало да получават заплата през време на обучението си, но в някои болници това не става по икономически причини. В момента между аспирантите има много интелигентни момчета и момичета, които ще защитят хубави дисертации. За съжаление голямата част от тях гледат и планират живота си вън от България.
Какви са вашите предложения за промяна към администрацията?
Да не се закриват кожните диспансери, което ще бъде крачка назад в профилактиката и лечението на кожните и венерическите болести. Същевременно те са първи страж в организацията и лечението на епидемични състояния, които не са изключени. Нашите клинични пътеки са едни от най-ниските като заплащане в страната. Немислимо е, че един еризипел може да се излекува с 380 лв., като в това заплащане влизат както медикаментите, изследванията, храната и медицинските грижи за болния в продължение на 7 дни така и режийните разходи - електричество, вода, отопление и т.н.
|
