В разгара на отпускарския сезон, дерматолозите в Мюнхен работят здраво, но не за да излезе Гърция от кризата, а за да организират едно от най-интересните събития в дерматологичния календар за 2011 година и да посрещнат повече от 900 души от цял свят, включително и внушителна българска група (4та по големина). Малкото спомени, останали след безпаметната Баварска вечер ще сподели с вас Д-р Иван Богданов.
(снимка: интернет)
Това масово българско присъствие се дължи до голяма степен на факта, че на повечето от българските специализанти беше дадена стипендия или бе опростена таксата участие, за което искрено благодарим.
Това е всъщност второто издание на Маждународната лятна академия по практическа дерматология в Мюнхен, което се провежда на английски и се очертава събитието да стане традиционно, като третата академия ще се проведе отново там от 21 до 26 юли 2013. Това събитие се редува през година с подобно издание на немски език, за което всички които са го посещавали твърдят, че е на много по-високо ниво. А истината е, че и това издание не беше на нивото, което очаквахме въпреки добрата организация и чувството за хумор на Проф. Ружичка. Смело мога да кажа, че конференциите и лятната академия в България не отстъпват нито по авторитет на лекторите, нито по качество на организацията, а и да си призная половината от информацията, която получихме там, е практически неприложима в България поради простичкия факт, че половината от споменаваните медикаменти липсват на българския пазар. И все пак някои от лекциите като тези на Проф. Гало и Проф. МакГрат бяха наистина на много високо ниво. При всички положения с голяма увереност мога да твърдя, че академията в Мюнхен не може да се сравнява като мащаб и като качество с Парижките дерматологични дни, които убедително водят в моята лична класация. Най-полезната секция от академията беше в последния ден с 4 лекции „What’s new” от областта на козметичната дерматология, дерматохирургията, дерматоалергологията и дерматотерапията, по-интересната часто от които ще се опитаме да резюмираме за вас в Продермаклуб. В последната сесия беше поместена и лекцията за превенция на професионалните дермартози на Prof. Swen Malte John, който представи резултатите от Кампанията за превенция на професионалните дерматози, като отдели специално внимание на българския принос и както сами виждате можем спокойно да си премерим логото с това на румънците...
Трябва да похваля организационния комитет за избора на персонал на регистрационното бюро. Красиви руси момичета с едни такива дълбоки сини очи, че на момента им прощаваш факта, че не се справят никак добре с английски език. Аз лично изобщо не държах да ми говорят. Всичките бяха облечени с баварски носии, които смело подчертаваха и други достойнства. Не съм много сигурен дали нежаната част от делегатите на конгреса са изпитали същото удоволствие от общуването с мъжете от регистрационното бюро и причината според мен трябва да се търси в кожените гащи. Вярно, сигурно бързия достъп до предната част на панталонките е голямо предимство, но от друга страна според запознати гащите били толкова здрави, че се предавали в семейството поколения наред. Разбира се, ако Гюнтер се окаже по-едричък от баща си Ханс и панталонките са му малко теснички, то тогава най-добре ще може да взима високите тонове на прочутите тиролски песни...
Тесни или не, всички им завидяхме на баварската вечер, заради бързия достъп до писоара. Баварската вечер, впрочем беше гвоздеят в социалната програма, въпреки драконовите ограничения от максимум 6 литра бира на човек. При наличието на такава хубава бира подобни лимити според мен са проява на излишна жестокост, но в крайна сметка мисля, че не останаха жадни хора. На кулинарния фронт, представянето също беше на ниво, като немците ни организираха един блиц-криг с малко печено прасенце, вурстчета и кисело зеле. Вегетарианците бяха изцяло забравени, както им се и полага. После на сцената се качи група баварци, от ония които не са имали късмет с размера на наследствените гащи и стана страшен купон. Имаше и от онея големи алпииски рогове, с които се рутят лавини, имаше и много танци и то с активно българско участие и рабира се нашата маса остана пълна до последно и по-точно докато спряха да сервират бира.
Впрочем Мюнхен сигурно не е мечтаната туристическа дестинация и определено не е най-атрактивния еврпейски град (с изключение на периода, в който е Октобер феста), но в околностите има две неща които си струва да се видят и те звучат почти еднакво: Шванщайн и Швайнщайгер. Едното е прекрасен замък на 130 км от Мюнхен, познат поне за мен от рекламата на Калтенберг, с невероятно красиво алпийско езеро зад него, а другото е футболист на Байерн Мюнхен. Мен всъщност футболистът хич не ме интересува (да не си помислите нещо...), но точно по време на конференцията се провеждаше Audi cup 2011 на Alianz arena с участието Байерн Мюнхен, Барселона, Милан и Интернационал (Порто Алегре), събитие, което не бива да се пропуска дори и от слабо заинтересувани от футбула хора като мен.
В крайна сметка спомените, които бирата не успя да изтрие си струват пътуването и все пак, ако говорите немски по-добре посетете немско-езичното издание на академията догодина, а най-добре предпочетете българското и съм сигурен, че няма да съжалявате.
|