Big Picture Singapore
БЪЛГАРСКИЯТ
ДЕРМАТОЛОГИЧЕН
ПОРТАЛ


 

Колко болни са кожно болните?

Начало » Дерматология » Научни статии » Колко болни са кожно болните?
Колко болни са кожно болните?

 Уважаеми колеги,

Публикуваме без промени материал от интернет страницата www.zdrave.net, включващ интервю с чл. кор. Проф. Николай Цанков, Д-р Камелия Кирчева и Д-р Иван Богданов. Материалът засяга проблемите на кожно болните в България и в частност на тези с псориазис.

(снимка: интернет)

 


Защо у нас пациентите с псориазис не получават никаква реимбурсация за медикаментите си, а мрежата от кожно-венерологични диспансери е пред разпад?

Те живеят с нас или близо до нас, често обаче не знаем и дори не подозираме за тях. Някои крият болестта си и страдат мълчаливо, защото се стесняват. Други са свикнали обществото да ги приема като различни и това отношение не ги гнети. Всички те имат един и същи проблем – заболяването псориазис, което и до днес си остава сред най-големите загадки на медицината. Както всяка друга болест, тази също изправя човека пред трудности и изпитания. А да бъдеш пациент с тази диагноза в България днес освен съдба е и едно голямо предизвикателство.

Първият сериозен парадокс, с който се сблъскват тези болни, е свързан с достъпа им до модерно лечение. От една страна, нуждаещите се от консултация с добър дерматолог могат да я осъществят в рамките на относително кратък период от време – не е тайна, че българската дерматологична школа е сред най-старите и утвърдени в Европа, а компетентни специалисти работят в цялата страна. Дотук обаче сякаш свършва всичко, което може да улесни пациентите с тази диагноза. Защото терапията, която е много специфична и продължава до живот, струва скъпо и е практически недостъпна като цена, която болните трябва да заплащат сами, за да се лекуват в амбулаторни условия. Сам по себе си този подход е не само несъстоятелен, но и откровено дискриминационен, единодушни са пациентите с псориазис, които при сега действащата нормативна уредба имат право да се лекуват по клинична пътека – 10 дни в рамките на един календарен месец. Добре известно е обаче, че заболяването им е със строго индивидуално протичане и лечението по правило продължава и след болничния престой. А това означава, че болният трябва да има готовност да отделя понякога суми от стотици левове всеки месец. Като се започне от емолиентите и катраните, премине се през кортикостероидите, ретиноидите и цитостатиците, и се стигне до модерните средства за биологично лечение – TNF- алфa инхибитори - нито един от всички изборени медикаменти, които се прилагат за лечение на псориазис, не присъства в реимбурсния списък на здравната каса. 

„Трудно е да се повярва, но е така – болните ни по всяка вероятност са единствените в Европа, които не могат да се лекуват пълноценно, защото осигурителната ни система ги е лишила от възможността да получават медикаменти с пълна или частична реимбурсация”, посочва д-р Иван Богданов, специализант по дерматология. Младият лекар е учил във Франция, специализирал е в световноизвестната болница Saint-Louis и не крие учудването си от този факт. „Пациентите във Франция са абсолютно улеснени в лечението си, а дерматологът има голям избор – той, разбира се, поема и голяма отговорност както за терапевтичния подход, така и за публичните средства, които ще бъдат изразходвани. Започва се от по-обикновените терапии и, ако се установи, че не действат, се преминава към по-сложните”, допълва д-р Богданов, който е и председател на пациентската фондация „Псориазис”. Освен това той работи с групи болни, показани за морелечение – една оригинална българска методика с повече от 50-годишна и история и прекрасни традиции, за жалост забравени и изоставени за дълго време.

Идеята този вид терапия отново да намери място в практиката среща подкрепата на още един ентусиазиран дерматолог – д-р Камелия Кирчева, управител на Специализираната болница за рехабилитация в курорта Тузлата край Балчик. Така независимо от трудностите и ограниченията на кризата, преди 3 години заведението отваря врати за първите групи болни, като специално за тях се подготвени няколко реновирани стаи с всички възможни удобства за комфортен престой. Д-р Богданов поема наблюдението на пациентите и е пред завършване на  дисертационен труд върху таласотерапията на псориазиса.

„За нас беше много важно да направим първата крачка”, връща се назад в спомените си д-р Кирчева и веднага уточнява, че по онова време МЗ е отпуснало 1 млн. лв., използвани за цялостен ремонт на болницата, в която се лекуват по клинични пътеки и договор с НЗОК основно пациенти с неврологични увреждания и заболявания на опорно-двигателния апарат. „Тогава при нас дойде проф. Николай Цанков, заедно обсъдихме възможностите да лекуваме и болни от псориазис. Обособихме малък сектор от 7 реновирани стаи, които обаче са крайно недостатъчни за всички желаещи, а те са много и са от всички региони на страната”, допълва д-р Кирчева. Дерматоложката споделя, че е изпитала професионално удовлетворение от резултатите, които са били постигнати в края на 14-дневния престой на болните и обобщава възможностите на курорта така: „При нас има едно много рядко и много ценно съчетание на няколко лечебни фактора – слънце, море, пелоидна кал и сулфидна минерална вода. Взети заедно, те действат изключително благоприятно”. Благодарение усилията на д-р Кирчева и нейния екип, от тази година всички пациенти с псориазис, които имат платени осигуровки, могат да се включат в групите при облекчени финансови условия и заплащане единствено на минимална цена за храна в размер на 15 лв. на ден. За целта те трябва да получат талон-направление с диагнозата от личния си лекар и да посетят регионалното поделение на НОИ, за да бъдат оформени документите им. „Не е много, но все пак е нещо”, отбелязва тя и уточнява, че много би й се искало заведението да има по-голям капацитет и да може да приема повече нуждаещи се. „Нека обаче и пациенти, и колеги не забравят, че не става въпрос за лечение на болестта по клинична пътека и договор с НЗОК, защото болницата ни не разполага с такива възможности”, посочва в заключение д-р Кирчева.

„Чудесно е, че нашите болни отново имат възможност да се включват в такива групи”, не крие удовлетворението си проф. Николай Цанков и припомня, че преди закриването си базата в курорта Св. Влас е била много търсена и много посещавана, а таласотерапията като метод години наред е била успешно прилагана при псориатици, след като е получила висока оценка по цял свят. Изтъкнатият дерматолог обаче не пропуска да сподели тревогата си от случващото се с кожно-венерологичните диспансери в страната. От началото на годината всеки от тях е получил смешната сума от 9000 лв. за издръжката си, вече не се приемат и пациенти със зелени талони. „Това означава крайно ограничен достъп за болните, а не бива да забравяме, че тази мрежа води началото си от 1936 г., надживяла е много епохи и промени, но е просъществувала и е доказала полезността си”, разсъждава професорът.

„В България има около 1 600 000 здравно неосигурени, допускам, че около 800 000 души действително не са в състояние да ги плащат. Между тях има бездомни, клошари, хора отритнати от обществото, които боледуват от различни заразни и паразитни болести – пиодермии, краста, въшки и др. Това са човешки същества, които също трябва да бъдат лекувани. Досега диспансерите безотказно изпълняваха тези задължения”, добавя проф. Цанков и риторично пита: „Кой ще ги лекува в бъдеще? Диспансерите са доведени до състояние на фалит. Да не забравяме, че социално слаби и опасни за обществото болести като сифилис могат да връхлетят върху всяка една страна, а у нас диспансерите имат дългогодишен опит в  диагностиката, лечението и профилактиката на тези заболявания”. Днес той, заедно с колегите си, освен че посвещават времето си на науката, всеки ден търсят решение на много и тежки проблеми, които дават неминуемо отражение на обслужването на болните с кожни заболявания – Българското дерматологично дружество вече е утвърдило консенсус за лечението на контактния дерматит, предстои до края на годината да бъде приет и консенсус за лечението на псориазиса. Дали обаче освен от своите лечители, пациентите ще получат разбиране и подкрепа и от държавата си? „Има една странна нагласа към болните с кожни заболявания, като че ли те се възприемат като някакъв особен вид „не чак толкова болни”, споделя впечатлението си д-р Богданов и припомня, че днес модерната дерматология третира псориазиса например като част от метаболния синдром, а той включва няколко компонента – наличие  на артериална хипертония, дислипидемия, захарен диабет. Всичко това идва да покаже, че светът гледа много сериозно на тези хора и здравеопазните системи им осигуряват ефективни и достъпни лечения”, обобщава той.

Дали това ще се случи и при нас?
 
« Предишна   Следваща »
Анкета
Как мислите, че трябва да се провеждат научните конференции в условията на настоящата пандемия?
EADV
  

 

© 2016 PRODERMACLUB, всички права запазени