Big Picture Paris
БЪЛГАРСКИЯТ
ДЕРМАТОЛОГИЧЕН
ПОРТАЛ


 

Мумията се завръща!

Начало » Дерматология » Любопитно » Мумията се завръща!
Мумията се завръща!

Уважаеми колеги,

Въпреки, че нуждата от козметични процедури тук е очевидна, това не е причината за посещението на този пациент при дерматолог. Той и стотици други като него идват, за да ни разкажат по-добре от всички египетски папируси, за това какви са били кожните заболявания преди хилядолетия, от къде са дошли и как са еволюирали.

(снимка: интернет) 


Не че са се свършили живите пациенти, но предизвикателствата пред дерматологията понякога подминават ограниченията на битието и ни давата отговори на въпроси, които са измъчвали поколения дерматолози. Това всъщност, е историята на Д-р Ив Льовенщайн, която освен дерматолог и молекулярен биолог е и майка на захласнат по историите за мумии малък досадник, заради който успяла да се запознае с огромно количество художествена литература по въпроса. Постепенно това се превръща в нейна страст, при това дълго време след като сина и заменя мумиите със зомбита. 
Тази страст става причина за злобни подмятания от страна на нейни колеги от други специалности, според които в дерматологията имало толкова малко смъртност, че дерматолозите от чоплене на пъпки отдавна били престанали да обръщат внимание на това дали пациента им е жив. Всъщност, освен задоволяване на егото и любопитството си на учен, Д-р Льовенщайн със своите проучвания дава и много ценна практическа информация за еволюцията на някои от причинителите на най-страшните епидемии в историяата на човечеството. За своите проучвания често използва PCR, въпреки че годната за изследване ДНК при повечето от най-старите мумии е по-малко от 1%. Това обаче и помага да докаже наличието на Variola viridae, M tuberculosis, Mycobacterium leprae, T cruzi, T pallidum и Yersinia pestis. С това най-вероятно се слага край и на един от най-старите спорове в дерматологията и европейската дипломация, а именно чия болест в крайна сметка е сифилиса. Доказателства за това, че „горещия картоф” най-вероятно е по-коректно да бъде назован „египетска болест” идват и от измененията по костите, които са като издълбани от червеи, картина срещаща се при засягане от сифилис.
Д-р Льовенщайн успява да спаси и честта на Рамзес Велики, несправедливо обвинен в нечистоплътност от египтолози. Според нея тъмното оцветяване по челото на фараона не се дължи на презрение към водата и сапуна, а на хронично излагане на слънчевите лъчи. Очевидно, добрият тен е бил на мода и в Древен Египет. Оказва се обаче, че и последствията на хроничното слънчево излагане не са бич само за модерното общество. Дерматоложката разпознава безпогрешно 13-инчов спиноцелуларен карцином на скалпа на една от мумиите, който е бил диагностициран като голяма себацейна киста от палеопатолозите. 
В крайна сметка, ще се опитам да перефразирам една пиперлива българска поговорка: ”И египтолозите могат, и палеопатолозите могат, но кожата на мумията си иска дерматолог”. Нищо чудно да се окажем свидетели и на появата на нова специалност – палеодерматология. 
Мумията се завръща, но за контролен преглед!
 
Lowenstein EJ. Paleodermatoses: Lessons learned from mummies. J Am Acad Dermatol 2004;50:919-36

 
« Предишна   Следваща »
Анкета
Как мислите, че трябва да се провеждат научните конференции в условията на настоящата пандемия?
EADV
  

 

© 2016 PRODERMACLUB, всички права запазени