Моргелоните - подмолна епидемия или масова истерия?

Почти всеки от нас се е срещал с пациенти, ходещи от доктор на доктор, показващи кибритени кутийки с бубулечки, които „лазят под кожата” им и всички знаем за какво състояние точно става въпрос. В англоскасонската литература то е известно като Delusion of parasitosis (DOP). Този, който се е срещал с това състояние обаче знае и колко е трудно да убедиш пациента, че се нуждае не от твоята помощ, а от тази на психиатър. 

В последните месеци бяхме свидетели на това как интернет и социалните мрежи са способни да свалят и дълбоко окопани правителства и да организират революции за дни. Какво обаче се случва, когато психически нестабилни хора започнат да се срещат в интернет и да споделят своите налудни мисли – Mass delusion of parasitosis? И кое може да е по-лошо от „Психопати от всички страни – съединявайт се!” – много просто – трябва да добавим малко холивудска фантастика в стил „X files” и теорията на конспирацията вече е готова. Остава да се измисли и име, което да звучи страшно и мистериозно, като от роман на Стивън Кинг – ланголиерите, трифидите или нещо подобно и после някой да открие факт, който науката не може да обясни и сценарият е готов...

Действителността обаче е още по-притеснителна. За съжаление ужасно напомня онзи апокалиптичен филм „Idiocracy”, за който напоследък се сещам все по-често. Естествено всичко идва от „страната на неограничените възможности” (определение, което звучи все по-зловещо) и ни показва, че ако си луд с кауза, там с най-голяма сигурност ще намериш достатъчно идиоти, за да я подкрепят. 

Всичко започва с някоя си Мери Лейтао, лаборантка в бостънска болница, която забелязва нещо червенко на долната устна на 2 годишния си син и като истински лаборант и в добрите традиции на американското кино в стил „Скъпа аз смалих децата” решава да направи голямо научно откритие като изследва находката от онова червенкото с детския микроскоп на сина си. И разбира се тя открива мистериозни нишки с най-различни цветове (предполагам и през ум не и е минало, че сина и може да си гняви плюшените играчки). Естесвено всичко това е последвано от тур из докторските кабинети, който завършва в John Hopkins, където в крайна сметка стигат до прозрението, че без съмнение се касае за т. нар. Munchausen’s by proxy и отказват да я преглеждат повече преди тя да се консултира с психиатър. Това веднага навежда бедната жена на мисълта, че „явно всички доктори са идиоти” (напоследък особено модерно схващане и в България), всички освен съпруга и, който е интернист и след 2 години медитация над този „проблем” най-накрая стига до извода, че очевидно става въпрос за „неизвестно на науката заболяване”. Тъй като семейство Лейтао са любознателни хора с усет към науката, те правят справка в медицинската литература за подобни случаи и достигат до изключително интересната монография на някой си сър Томас Браун от 1960 година, наблюдавал в регион на Франция, ендемично разпространение на засилено окосмяване по гърба на момчета (случайно или не в същия регион се намира пещерата, в която са намерени най-късно датираните кости от неандерталци, а и един от най-добрите отбори по ръгби). Потресени от очевидното „съвпадение” на клиничната картина, семейство Лейтао взаимства името, дадено на това състояние, като по този начин изпраща в историята великото откритие на сър Томас и кръщават топката косми със зловещото име „Моргелони” (morgellons). Oт там на сетне – всичко е история. Носени на крилете на науката и с името моргелони на уста семейство Лейтао основава Фондация за проучване на моргелоните (Morgellons research foundation – MRF), която цели да привлече известни учени, които да доставят ценна информация за това толкова страшно заболяване. Вместо тълпи от харвардски учени обаче, те успяват да съберат много точна информация за броя на психопатите страдащи от DOP в САЩ и още 15!!! държави, които ги заливат с писма (за година над 15 000).

В този решаващ момент сензацията надушват и средствата за масова дезинформация, които както знаем са опора на идиокрацията и най-прекия път към масовата лумпенизация. За разрастваенто на психозата, основен принос имат медийни гиганти като CBS, CNN, ABC, NBC и много други със статии и предавания, нищещи причината за това „нелечимо” заболяване. Терористична атака, нашествие на извънземни, опити на военните и какво ли още не - предсказания за тази епидемия започват да никнат в библията, корана и писанията на Нострадамус. Няма как да не цитирам и известната певица и композитор Джони Мичел, която най-накрая открива причината за своите страдания: „Аз имам това странно, нелечимо заболяване, което е като пришелец от космоса. Преди 2 вечери за първи път излязох навън от доста време – не изглеждам толкова зле на изкустваена светлина, но на дневна е просто ужасно. Гарбо и Дитрих (явно Грета и Марлене – бел.ред.) се оттеглиха, когато хората видяха, че остаряват, но при мен е по-зле. Нишки с най-различни цветове изникват по кожата ми като гъби след дъжд, но дори криминалистите (Хорейшо?!? – бел.ред.) не могат да установят дали са от животински, растителен или минерален произход. Моргелоните са бавно и непредсказуемо заболяване – терористично заболяване. То взривява органите ви и ви оставя на легло за години. Но аз имам силна воля за живот – преживяла съм и друга пандемия – оцеляла съм след полиомиелит и знам колко консервативна е медицинската общност. В Америка диагностицират моргелоните като DOP и ви изпращат при психиатър. Точно сега смятам да се откажа от музиката и да се посветя на борбата страдащите от моргелони да получат признание на болестта си, което вярвам, че заслужават” – Алелуя!

Просто, за да демонстрирам, колко нещата започват да стават сериозни, ще отбележа, че първата научна статия по въпроса е отпечатана през 2006 в  American Journal of Clinical Dermatology. No comment!

Не искам да си представям до каква степен Холивуд и медиите могат да размътят и без това промития мозък на средностатистическия американец, но ето как изглежда демокрацията в действие. Хиляди моргелонаджии заливат своите конгресмени с писма и молба за помощ и докато психиатрите безпомощно наблюдават как пациентите им се измъкват от кушетките, паразитолозите доволно потриват ръце, защото 1 милион долара от парите на американските данъкоплатци отиват в  Centers for Disease Control and Prevention (CDC) за проучване на тази подмолна епидемия. Не знам за вас, но аз с нетърпение очаквам резултатите. С още по-голямо нетърпение очаквам заглавията по вестниците: „Американски учени разкриват план за извънземно нашествие” или „Американски учени откриха нова смъртоносна болест”, или „Пациенти се дерат до смърт. Не им вярват.”

Как ще ги стигнем американците? Надявам се поне в това отношение да останат ненадминати. Дали няма да изпитаме носталгия по времената, когато сърбежа се е лекувал с къпане? Важното обаче е, че пациентите също влизат в интернет и някои от тях скоро ще се припознаят като Джони Мичел и вече няма да носят буболечки в кутийки, а нишки от странна материя. И ще питат как се лекуват моргелоните. Странно е, колко неща може да намери човек като се порови в Google. Очаквайте моргелоните скоро и в България! 

А междувременно, трябва да призная, че се възползвах от това страховито име: „Лягай, че ще дойдат моргелоните!” изпраща безотказно сина ми в леглото...