Big Picture Athens 2016
БЪЛГАРСКИЯТ
ДЕРМАТОЛОГИЧЕН
ПОРТАЛ


 

Интервю с д-р Д. Етугов за вестник Quo vadis

Начало » Естетична медицина » Интервю с д-р Д. Етугов за вестник Quo vadis
Интервю с д-р Д. Етугов за вестник Quo vadis

Д-р Дончо Николов Етугов е старши асистент към Катедрата по дерматология и венерология, Медицински Факултет - София. Завършва Медицински Университет София. Придобива специалност по дерматология и венерология през 2001 и здравен мениджмънт през 2005. Специализирал е В Рим, Париж, Атина, Йена - Германия. Представяме ви интервю за вестник Quo vadis, предоставено ни от д-р Етугов.

___________

Д-р Етугов, защо избрахте да работите в България? Не ви ли съблазняват престижните клиники в света?

Като всеки новозавършил лекар и аз безспорно съм мислил за работа в чужбина. Особено по време на специализациите си в Европа съм получавал и оферти, но никога не съм приемал сериозно идеята да работя навън. Главното, което ме е задържало в България, е контактът с българските пациенти. Заради етническата и национална идентичност от българските пациенти мога истински да усетя дълбоката благодарносьт, признателност и удовлетвореност. Винаги съм заявявал, че камъкът тежи на мястото си, а и в зараждащата се пазарна икономика има много свободно място за добрия бизнесмен. В развита и стара Европа младият лекар може да бъде единствено послушник и трудно може да мисли за истинска самостоятелна кариера. 

Как решихте да станете лекар?

Моята детска мечта беше медицината. Най-вероятно поради това, че майка ми е бивш здравен работник и голяма част от детството си прекарах в болницата и безбройните посещения в домовете на пациентите. Относно отговорностите смятам, че до голяма степен те са функция на характера на всеки човек. Във всяка професия педантичността, отговорността и точността са много важни. В медицината - изключително, особено когато боравиш с човешкото здраве.

Какво Ви насочи точно към дерматологията?

През цялото си следване съзнателно съм се готвил за хирург. Всяко лято съм практикувал в хирургичното отделение на Общинската болница в гр. Мездра. Както при повечето новозавършили лекари, желанието да се работи е толкова силно, че първата възможност, която се изправи пред мен, стана моя съдба. Намерих свободно място в Кожния диспансер във Враца. И така започнах специализация по кожни болести. Година и половина по-късно се явих на конкурс в Университетската кожна клиника и след това продължих кариерата си като асистент по дерматология.

Какви са основните проблеми в практикуването на тази специалност?

Основният проблем е това как обществото и колегите възприемат кожните болести. За повечето дерматологът е лекар с кочан рецепти и химикалка, който лекува пъпки. Крайно време е тази представа да стане по-европейска. Дерматологията по целия свят се занимава с всички заболявания на кожа, подкожие и кожни придатъци - консервативно лечение, хирургично, апаратно, физиоптерапия и разбира се всички кожни прояви на всички останали болести. Смело мога да кажа, че дерматологията е главно диагностична специалност и ако дерматологът добре познава проявата на вътрешните, кръвните и общо заболяванията, може много рано да постави вярната диагноза или поне да насочи вниманието към скрининг. Не рядко в европейските клиники на визитация във вътрешното отделение присъстват дерматолог и фармацевт магистър. Те помагат за адекватна диагноза и най-доброто и икономически изгодно лечение. Мисля, че и у нас трябва много скоро истинският мениджмънт да излезе в здравните заведения. Това е единственият начин да се излезе от задънената улица на здравната реформа.

Специализирал сте в няколко европейски столици. Как оценявате нивото на обучение там и къде сме ние?

Ще прозвучи доста смело, но категорично смятам, че българската дерматология, дори и през годините на желязната завеса, винаги е била в Европа и европейската школа е била част от българската дерматология. Ако разгледаме архива на Кожна клиника, ще открием най-известните преподаватели от Франция, Австрия, Италия, Германия и др. на визитация или като гости на нашите дерматологични конгреси. До ден днешен всички млади асистенти задължително специализират във водещи европейски и световни клиники. Този обмен е гаранция за добро научно и лечебно ниво.

Работите и в частна клиника като пластичен дерматолог. Какви хора са клиентите Ви?

Пациентите там не са много по-различни от тези в университетската клиника. Единствената разлика е това, че там те заплащат за всичките медицински услуги, които получават. Не е изненада, че университетските клиники са място а лечение на всички - от клошара на улицата до най-богатите хора. Да, такива са болните в Александровска болница. Разликата също е и в това, че пластичната дерматология се занимава основно с разкрасителни и антиейджинг процедури, за разлика от класическата дерматология.

Имате ли пациентки лекари?

Да и то не малко. те най-често прибягват до умерени процедури - както от страна на риска, така и от страна на степента на промяна. Не случайно колегите в Европейските клиники с насмешка кръстиха зле направените устни като "уста по български".

Има ли опастност разкрасителната индустрия да заличи националните особености и вкусове за красота?

Категорично не. Всичко е въпрос на желание на пациента и възможности на лекаря. Не рядко се случва преди да пристъпим към корективната процедура да разговаряме и да разглеждаме снимки. Стремя се винаги да анализирам анатомичните дадености на индивида и се стремя да ги запазя. Разбира се, когато пациентите са против класическите критерии за красиво, се стремя да променя намеренията им. Тук е най-често срещаният проблем. Не рядко лекарят, който прави процедурата, трудно се справя с анализа на даденостите. Изключително важно е когато искаш да създаваш красота, самият ти да си естет и да виждаш и цениш красотата. Задължително преди да се захванеш с естетична медицина трябва да откриеш красотата на класическото изкуство, да се запознаеш с нормите за красиво според изобразителното изкуство и скулптурата. Да познаваш идеалните пропорции на човешкото тяло и тогава да посегнеш към филтъра или скалпела.

Какви процедури избират най-често българките и какви англичанките, филипинките и др.?

Не бих сложил граница в предпочитанията на различните нации. Имам немалко пациенти от чужбина, включително и от северните страни и смятам, че по-правилно ще бъде ако подходим към пациентите според класическите психотипове, касаещи отношението на хората към козметичните процедури. Едни казват: не желая да се променям, моето стареене е част от моя живот и част от моята същност. Другата категория казват: бих направил процедури за подмладяване, но единствено ако те са природосъобразни - естествени, с природен произход и абсолютно натурални. Третата категория са тези, които са готови на всичко, което ще ги направи по-млади и по-красиви.

След като имате такава модерна и добре платена специалност, защо продължавате да работите и в Александровска болница?

Логичен въпро, който всеки нормално мислещ млад човек сам си задава. За себе си смятам, че от една страна не желая да скъсам с класическата медицина и така остава истинското лекарско чувство, а от друга страна не мога с лека ръка да загърбя преподаването. За щастие в Александровска болница се преподава сериозно. Лекции и практически занимания имаме както със студенти по медицина, стоматология и фармация, така и със специализиращи лекари, козметици, мед. сестри и др. здравни работници.

Какво трябва да се направи у нас, за да се задържат младите лекари?

Това е въпрос, по който може да се напише дисертация. Ще се опитам да щриховам основните моменти:
- да се промени наредбата за специализации и да се актуализират специалностите, като се хармонизират с европейските;
- да се създаде адекватна статистика за бройката специалисти в България, както и планировка на новоотпуснатите места за специализация;
- да се промени финансовия статут на специализиращите лекари - в Европа те получават заплата, а не плащат, както у нас;
- да се промени и минималната работна заплата на лекарите изобщо и в частност на младите специалисти.

Само финансови ли са причините, които ги карат да напускат България?

Не мисля, че винаги финансовата част е водеща. Настроението на студентското поколение не е по различно от нагласата на нацията ни. По-голяма част от българите виждат в емиграцията изход от ситуацията. Категорично смятам, че когато си прекарал по няколко месеца и повече в чужбина и си усетил ритъма на работа и живот, си даваш сметка, че и при нас нещата не са по-лоши. Навсякъде трябват много усилия и борбеност, за да започнеш, натрупаш опит и създадеш кариера. Този процес никъде не става бързо, а отнема години и много инвестиции - време, усилия, безсънни нощи и труд.
В Европа на емигрантите гледат като на хора неуспели да се реализират в собствената си страна и затова са тръгнали навън. До края на практиката си остават като "втора категория" специалисти и винаги изолирани от обществения живот и професионална кариера. Единици са тези, които биват пуснати до възможността да направят научна или ръководна кариера.

Оптимист ли сте за развитието на здравеопазването ни и защо според вас, прословутата здравна реформа все не се случва?

Здравната реформа е функция на реформата в държавата въобще. Обществото ни не е узряло да поеме една такава реформа, затова и неколкократните опити доведоха до нищо. Но смятам, че основното, което трябва да се разбере е, че ръководството на здравните заведения е мениджърска работа. За тази цел трябва да се създадат истински специалисти по здравен мениджмънт - икономико-маркетинговата част на работата. Непрекъснато виждаме примери за добри клиницисти и катастрофални мениджъри, въпреки това тази практика продължава и днес. Ще бъде истински успех за развитието на държавата, ако с управлението и се заемат образовани хора, с подходящ ценз и умения. Изобщо бизнес не се прави стихийно, просто защото мислим, че разбираме от това. Крайно време е да разберем, че за да правим добър бизнес, трябва да се подготвяме години наред и да имаме практическа школовка в подходяща среда. Погледнете нашите министри. Тези, които са изградени мениджъри и професионалисти, се справят успешно с министерската работа. Тези, които са назначени, защото просто са удобни, са катастрофални специалисти. Без професионално ръководене и на най-малката здравна единица успех няма.
 
« Предишна   Следваща »
Анкета
Как мислите, че трябва да се провеждат научните конференции в условията на настоящата пандемия?
EADV
  

 

© 2016 PRODERMACLUB, всички права запазени