 Според последни анализи на публикуваните в литературата проучвания, биопсията на сентинелен лимфен възел (SLNB) при пациенти с меланом се използва сравнително успешно при тумори със средна дебелина, но няма стойност при повърхностни или много дълбоки тумори.
В някои публикации се съобщава за лиспа на полза от лимфното картиране с SLNB, последвано от терапевтична лимфна дисекция. Авторите на анализа правят оценка на чувствителността и специфичността на резултата от SLNB като използват меланом-свързаната смъртност като основен показател.
При пациенти с инвазивен меланом, проникнал между 1 и 4 милиметра в кожата, се открива разлика в леталния риск при пациенти с положителни лимфни възли (26.2% до 31.6%), в сравнение с тези с отрицателни (9.7% до 15.6%).
При тумори по-тънки от 1 милиметър се открива еднакъв смъртен риск при пациенти с негативни и позитивни лимфни възли при SLNB.
При тумори с дебелина над 4 милиметра леталният риск при позитивни възли е 32.5% сравнено с 30.1% за негативни, т.е. резултатите са сходни и нямат съществено прогностично значение.
Авторите заключават, че резултатите от биоспия на сантинелни лимфни възли могат в известна степен да се използват като прогностичен белег при тумори със средна дебелина (1-4 мм). При тумори с дебелина под 1 mm и над 4 mm, SLNB няма голяма прогностична стойност.
___
Arthur R. Rhodes, MD, MPH
Arch Dermatol. Published online December 20, 2010. doi:10.1001/archdermatol.2010.371
|
