Диагностични критерии за системната склероза

Канадскa изследователска група в областта на склеродермията е проучила 1048 пациенти, от които 127 не се представят с класическите критерии за склеродермия, използвани от 1980 г. насам. Проучването на тази група е довело до предложението за нови диагностични критерии, като тяхната цел по същество е да бъдат много чувствителни и да се улесни диагностицирането на склеродермия в началните стадии.

(снимка: интернет)

59% от пациентите са имали ограничено кожно засягане, а при 38% засягането е било дифузно. Най-честите клинични признаци включват: Raynaud феномена (98%), склеродактилия(92%), телеангиектазии (78%) и засягане на кожа различна от тази на пръстите (58%). 35% от пациентите са имали белодробна фиброза, което е забележително, а 15% страдат от белодробна хипертония. Въпреки това, само 4.4% страдат от бъбречни кризи. 90% от пациентите са имали поне един тип специфични авто-антитела за склеродермия (особено антицентромерни и анти-топоизомераза1). Въпреки, че тази група критерии е много по-чувствителна, степента на конкретност не е достатъчно оценена. Авторите не са взели предвид данните от капиляроскопските изследвания, като целта им е била да не се усложнява допълнително наборът от критерии.