|
 Из едно от любимите места за почивка на легендарната Коко Шанел и един от най-изисканите балнеотерапевтични центрове във Франция ще ви разведе отново Д-р Иван Богданов...
* Песента, от която Коко Шанел взима малкото име, с което става известна.
Uriage les Bains е красиво, малко градче на 15 км. от Гренобъл, в полите на масива Беладона, част от Алпите, на път към Шамруз - един от близките ски-курорти. Всъщност е трудно да се нарече градче, тъй като няма кметство, църква и площад - по-скоро е курортно селище, разделено административно между двете близки селца и ориентирано изцяло и единствено към балнеотуризъм. Що се отнася до балнеотерапията Uriage e един от 4-те най-големи балнеодерматологични центрове във Франция (компания му правят La Roche-Posay, Avene и Saint Gervais), които приемат общо над 95% от пациентите с дерматологични заболявания. Освен дерматология тук се лекуват различни ревматологични и УНГ заболявания. Водата е сулфидна - съдържа сероводород, което се усеща в близост до басейните, но с това бързо се свиква. По-важното е, че това прави водата изключително подходяща за лечение на псориазис, който е и най-честото дерматологично заболяване, което се лекува тук.
Когато сутринта тръгвах за Uriage, мислех единствено как това ще е първото ми посещение в Гренобъл от 10 години. Усещането е почти като за среща със стара любов. Там изкарах първите 2 години след навършване на пълнолетие и спомени постоянно изплуваха в главата ми... приятели, купони, лекции, интеграция, споделени и несподелени любовни трепети, любими места - всичко минаваше като на кино пред очите ми... Разбира се както често се случва във Франция всеки план, който си направиш е предпоследен и аз се озовах на Gare de Lyon готов за отпътуване, а влакът ми просто го нямаше - анулиран, а причината - Стачка! Тук никой не прави драма от това - до такава степен хората са свикнали с ежедневните стачки в този или онзи сектор на услугите - може би само италианците и гърците стачкуват повече (битката за първото място е безмилостно жестока)... След няколко малки уточнения от вече доста изнервения персонал (е, няма да им съчувствам сега - и на мен положението никак не ми бе приятно), най-накрая се озовах във влака за Лион, а оттам до Гренобъл макар и с 3 часа закъснение. Трябва да отбележа, че хората, работещи в Uriage са изключително точни и любезни домакини - цялото посещение беше организирано по план, точен до минутата, въпреки объркването в програмата, заради транспортните неуредици.
Uriage les Bains има няколко забелжителности: термалният център, Гранд-хотел д'Юриаж (и неговия ресторант "Les Terrasses"), казиното и заводът на козметичната марка , който е в самия център на селището.
Хотелът.
Ресторантът.
Иска ми се да започна с ресторанта, тъй като съм безсрамен чревоугодник, а там се предлагат невероятни кулинарни изпълнения. Не случайно голямата гордост на ресторанта е, че от пътеводителя на Мишлен са му отредили 2 звезди и това не е категоризацията на Балкантурист - с други думи ресторанът е изключително изискан - ястията имат описателни имена, които спокойно се побират на половин страница, половината от съставките не бях чувал никога през живота си и изобщо не разбрах, къде са се побрали всичките тези продукти, тъй като в огромната чиния, която ми донесоха имаше..., ами имаше 2 клавишчета (като от пиано), рибка, едно крутонче и малка купчинка салатка от ябълки със сосче... Небцето ми беше изключително поласкано, но като един истински българин, който извършва хранителни подвизи по Коледа се почувствах прелъстен и изоставен. Последваха, разбира се, десерти на по една хапка - отново много имена, отново много вкусни и отново много, много малки.
След ресторанта, следваше посещение на завода на козметичната марка Uriage - първото нещо, което ми направи впечатление е възрастта на хората, които работят там - почти нямаше хора по-възрастни от мен, включително и шефката на лабораторията по контрол на качеството, която беше така добра да ме разведе из своите владения.
Заводът.
Лабораторията.
Не е нужно предполагам, да отбелязвам маниакалната чистота на това място - набързо ме екипираха с калцуни, шапка и екип, за да не посея екзотични балкански бацили (може би защото не са в млечната промишленост и не знаят за прословутия Lactobacillus bulgaricus). Влизането до поточната линия става през междинна камера, където въздухът се сменя и всичко се дезинфекцира. Проби от всяка партида се пазят 4 години в специален склад, а количеството на всяка една от съставките се измерва от компютър. Всеки ден от фабриката излизат 8 тона лосиони и 2 тона кремове, а тепърва се подготвя и още една поточна линия. Преди да се използва водата се аерира, за да се отстрани сероводорода, което предполагам намалява отчасти ефекта особено що се отнася до псориазиса (е разбира се остават всички други съставки), но кой от друга страна ще си вземе козметика, която да мирише на развалени яйца, колкото и да лековита... и това е всичко, което успях да запомня от огромния поток от информация, с който ме заляха... У мен остана единствено съжалението, че при цялото хидрогеоложко богатство на България, никой не е направил нещо подобно у нас. Вярно, не е лесно да се достигне до качеството на големите френски марки, но пък в други източноевропейски държави има компании, които доста добре се справят.
Поточната линия.
Балнеологичният център и основната причина да съм тук, както и основната причина за всичко останало наоколо, представлява много красива, както отвън, така и отвътре стара сграда. Разделена е на 3 отделения, съответно: дерматология, ревматология и УНГ. Както ми обясни Д-р Лапер, директор на термалния център, която пое щафетата на професионален гид за досадни докторанти по дерматология, едно време са се лекували и гинекологични заболявания, но от няколко години са изоставили това направление. Трябва да отбележа, че доста мащабно са подходили към всички уреди и процедури и почти навсякъде могат да се лекуват голям брой пациенти едновременно. Огромно е и разнообразието на всякакви уреди (вариации на тема душове, вкл. и добре познатия ми вече филиформен душ), мивки, вани, пулверизатори и какво ли още не...
Термалният център.
Тъй като си нямат естествена, сами си бъркат калта...
Душове за третиране на псориазис по капилициума.
Масаж и душове - 2 в 1.
Парна баня - синята светлина успокоява (особено ако със замъглен от парата поглед се объркаш и седнеш на вече заето място...)
Страхотно впечатление ми направи уред приличащ на нещо средно между тангенторна вана, скафандър, кресло и средновековен уред за мъчения (небезизвестната Iron Maiden) - най-общо казано масажен воден стол с капак тогоре - предполагам, за да не пръска и да задържа толата вода към тялото. Д-р Лапер ме увери, че въпреки доста мрачната асоциация с "Железната девица" престоят вътре бил изключително приятен и по-трудно било да изкарат хората оттам, отколкото да ги вкарат. Все пак у мен остана едно притеснение, или по-скоро подозрение, свързано с една от дюзите, която се намира точно там, където се сяда (ако ме разбирате правилно...) Искрено се надявам тя да работи единствено при споменатите по-горе гинекологични показания. Аз все пак не се реших да го изпробвам, притеснен от хипотезата за висока сифонна клизма...
Тенджера под налягане???...
На излизане, преминахме покрай чешмата на термите - вече доста рядко някой си сипвал за пиене от водата - признавам, че органолептичните и качества не са изкушаващи. Едно време обаче са се виели опашки, когато основното лечение на сифилиса е било с живак, това е било едно от най-добрите лекарства за страничните ефекти. Сега най-многото някой да глътне термометъра, докато си мери температурата, а сега като се замисля отново за онази дюза - може би е направена за лекуване на инциденти с хора, които си мерят температурата от другата страна...
Чешмата.
От програмата ми остана единствено най-приятната част - да изпробвам някои от процедурите. Имаше известен удър върху мъжкото ми достойнство с предложение да се включа в упражненията по водна гимнастика - влязох в басейна, защото не исках да обидя домакините си, но категорично заявявам, че не съм се кекерчил изобщо (кой каквото иска да говори...). Пробвах и калните процедури и хидромасажната вана (след като предварително се уверих, че няма подозрителни дюзи тук-таме), след което за мое голямо съжаление визитата свърши и аз поех обратно към Париж с празен стомах и пълна душа...
|
