Banner Milan
БЪЛГАРСКИЯТ
ДЕРМАТОЛОГИЧЕН
ПОРТАЛ


 

Диета и акне: Преглед на доказателствата в литературата

Начало

Диета и акне: Преглед на доказателствата в литературатаУважаеми колеги,

вижте какво казва науката по въпроса за диетата и акнето.

Предлагаме на вниманието ви реферат на обзорна статия касаеща влиянието на диетата при пациентите с акне от авторите:

Elsa H. Spencer, PhD
Hope R. Ferdowsian, MD, MPH
Neal D. Barnard, MD

Акне вулгарис е най-често срещаното дерматологично заболяване засягащо повече от 17 милиона американци, около 80 до 90 процента. Тежкото акне е свързано с ниско самочувствие, социална депривация и депресия. Фармацевтичните средства за лечение на заболяването са скъпи и имат потенциални странични ефекти.

В проучвания на различни популации, пациентите с акне често отдават състоянието си или неговите обостряния на диетата. Често обвинявани са шоколад, мазни или тлъсти храни. Различни обзори на литературата преди 2007, заключават обаче, че диетата не играе важна роля в хода на акнето,  и че това състояние се дължи по-скоро на генетична предиспозиция и хормонални влияния.

Две големи проучвания с близнаци при акне демонстрират наследственоствения фактор. Walton и сътр. съобщават, че себумната екскреция се повлиява от генетични фактори, но  клиничната изява се медиира и от фактори на околната среда, като диетата може да е един от тях.

Наскоро, контролирани проспективни проучвания подкрепят връзката между акне и специфичните диетични навици.
В тази публикация авторите критично изследват качеството и силата на публикуваните данни в търсене на връзката между диетата и акне.

Методи


Авторите правят преглед на литературата, за да изследват връзката между диета и акне, изпозвайки следните ключови думи: "акне", "акне вулгарис", "диета", "хранене", "храна", "хранителна алергия", "витамини" и "шоколад".

Търсенето е извършено в следните бази данни и периоди:
Medline от 1949; Embase-Medicine & Embase-Psychology (EMBASE) от
1980; the Cochrane Central Register of Controlled Trials (Cochrane) от 1898; Database of Abstracts on Reviews and Effectiveness (DARE) от 1990; PsycInfo от 1967; и Cumulative Index to Nursing and Allied Health Literature (CINAHL) от 1982.

Статии са проследявани и след преглед на библиографията. Публикации на езици различни от английски са включени само ако имат превод.

Статии, които съобщават само потенциални ефекти на локални, билкови или витаминни препрати, както и диагнозата, леченито, паотгенезата на акне са изключвани от проучването.
Малкия брой на извадката, липсата на контролна група и неясните статистически методи не са причина публикациите да бъдат изключени от проучването.

Резултати

От прегледаните 59 публикации са включени само 27. 31 съдържат изключващите критерии и една пуликация не дава данни за диета.

От тези 27 публикации 15 са трансверзални проучвания, 2 са случай-контрол и 4 са проспективни кохортни проучвания.

Траснверзални проучвания


Тези проучвания подсказват, че разпространението на акне е по-ниско в селските райони, отколкото в индустриализираните общества.
Cordain и сътр. изследват островитяните в Папуа, Нова Гвинея (n=1200) и ловците-събирачи Aché от Парагвай (n=115). Островитяните преживяват основно от коренови зеленчуци, плодове, риба и кокосови орехи. Приемът им на млечни продукти, кафе, алкохол, сереали, мазнини, захар и сол е минимален. Около две трети от диетата на ловците-събирачи Aché се състои от сладка маниока, фъстъци, царевица и ориз. Приблизително една четвърт от тяхната диета се състои от брашно, захар и месо. В тяхната популация не се наблюдават случаи на акне. Авторите предполагат, че ниския прием на тлъста храна и липсата на храни с висок гликемичен индекс, могат да обяснят ниската честота на акне в тези популации.

Freyre и сътр. сравняват разпространението на акне в три перувиански популации включващи туземци и бялата популация (n=2214). В популацията между 12-18 годишна възраст, туземците показват значително по-ниска честота на акне (28%) в сравнение с бялата популация (45%) или тези от смесено родословие (43%).Честотата на акне при всеки един от подрастващите е по-ниска от тази на американците от същата  възрастова група.

Bechelli и сътр. определят честотата на акне при 9955 бразилски ученика. 8980 са деца от градските райони, докато 975 са от селски райони. По-малко от три процента от комбинираната популация имат акне.

Две публикации предполагат, че честотата на акне се увеличава с  възприемането на западния стил на хранене от популацията при миграцията на културни промени.

Съобщения за северните канадски местни обитатели не споменават за  акне преди нахлуването на културни особености от техните южни съседи изразяващи се и в повишена консумация на сода, говеждо месо, млечни продукти, обработени продукти. След това честотата на акне се повишава.
Жителите на Окинава преди втората световна война следват традиционната диета от сладки картофи, ориз и зеленчуци, ядки, но малко месо. В последствие след възприемане на диета богата на животински пордукти, честотата на  акне се повишава.

Седем проучвания изследват възприятието на пациента на фактори за които се вярва че влошават акнето.

Rigopoulos и сътр. през 2007 изследват мнението за акне на гръцки ученици (13-18 г.) с и без акне. 59% съобщават, че имат акне. Измежду 316 ученици с и без акне, 62% съобщават диетата като причинен фактор и 66% смятат шоколада за обострящ фактор.

През 2006 El-Akawi и сътр. изследват 166 йорданци мъже и жени с нелекувано акне. Според пациентите болестта им се обостря от ядки (89%), шоколад (85%), кексове/бисквити (57%), мазна храна (53%), пържена храна (52%), яйца (42%), мляко, йогърт и сирене (23%). Почти една пета (19%) смятат, че консумацията на плодове и зеленчуци подобряват акнето им.

Според проучване на Ikaraoha и сътр. върху 174 нигерийски суденти на възраст между 18 и 32 г., 75% от уастниците считат, че мазните или тлъсти храни допринасят за акнето им.

Проучване от 2003 година върху саудитско арабски ученици и колежани (n=517) на възраст 15-29 г. показва , че 72% от учениците с и без акне и 79% от 217 ученика  с акне смятат, че диетата допринася за тяхната болест.

През 2001 Green и Sinclair съобщават, че почти половината от  215 австралийски студенти по медицина в 6-ти курс смятат, че диетата обостря акнето на техните пациенти, цитирайки шоколад и мазни и тлъсти храни като най-честите фактори.

През 1956 г. в проучване публикувано в British Medical Journal, Bourne установява , че върастните британски войници на възраст 20-40 години с акне са значително по-тежки (на кг.) от тези без акне (73.2 kg vs. 67.5 kg; P = 0.013). Британските войници на възраст 15-19 г. с акне са по-тежки от тези без акне, въпреки, че разликите не са големи.

Случай-контрол проучвания

През 2005 година Adebamowo и сътр. в свое проучване тестват хипотезата, че приема на мляко (вкл. сухото, ниско и високо масленото) е свързан с риск от равитие на акне в тинейджърска възраст. Те разпитват повече от 47 000 мед сестри за техните младежки диети и дали са имали диагностицирано от лекар тежко акне по време на тинейджърските си години. Авторите установяват, че общия прием на мляко е асоцииран с тежко акне. Единствените хранителни добавки, които са значимо и позитивно свързани с акне в това проучване са вит D и тоталния енергиен прием.
В това проучване авторите не намират асоциация с консумацията на сода, пържени картофи, пица или шоколад. Според тях хормоните намиращи се в млечните продукти са отговорни за асоциацията на мляко с акне.

Bett и съавт. тестват хипотезата, че пациентите с акне консумират повече захар от контролните субекти от същата възраст и пол. Те сравняват захарната консумация при 16 пациента с акне с тази при 16 контроли с брадавици и 16 здрави индивида работници. Не се намират значителни разлики в консумацията на захар между отделните групи.

Кохортни проучвания

Четири проспективни кохортни проучвания определят връзките между диета и акне. Adebamowo и сътр. проследяват 4273 момчета и 6094 момичета на възрсат между 9 и 15 години през 1996. Информацията за диетарния прием е събирана между 1996 и 1998, а честотата на акне, както и неговата тежест е определяна през 1999. Авторите изследват връзката между между самодокладваната тежест на акнето и приема на краве мляко. След вземане предвид върастта, теглото и приема на енергия, тежестта на акне при момичета е значително асоциирана с приема на всички категории краве мляко (общо, нискомаслено, високомаслено, шоколадово).
При момчета връзката между приема на мляко и акне е значитална общо  за млякото и за високомасленото мляко. И при момчета и при момичета няма значителна асоциация между акне и приема на други млечни продукти, пържени картофи, пица или шоколад.

По време на проучване изследващо радиотерапията при акне върху 2083 пациента между 1925 и 1945 г ., Robinson и сътр. събират и информация за диетичните навици на болните, но не събшават броя на тези болни. Млякото и млечните продукти са най-често цитираните причинители на акне.

Клинични проучвания


Авторите намират 6 клининчи проучвания. 3 от тези 6 проучвания включват контролни групи.

Smith и сътр. определят ефекта на диета с ниско гликемично наотварване (25% енергия от протеини и 45% енергия от карбохидрати с нисък гликемичен индекс) върху акне и инсулинова чувствителност. Участниците (n = 43, всички мъже, на възраст 15–25 години) са рандомизирано разпределени в група пазеща диета и контролната група. Участниците са проследени за 12 седмици. Заслепени дерматолози определят броя на акне лезиите на всеки 4 седмици. В сравнение с контролната група, участниците с ниско гликемична диета имат по-висока редукция в броя на всички лезии (51% vs. 31%;P = 0.03) и възпалителните лезии (45% vs. 23%; P = 0.02). Участниците в групата с диета имат значително подобрение в инсулиновата чувствителност и значителни промени в андрогенните нива в сравнение с участниците от контролната група.

Две проучвания тестват акне причиняващата способност на шоколада.

В едното от тях 65 участници консумират 112 г шоколад всеки ден за 4 седмици. Шоколада е десетократно обогатен на какао и какаово масло. По време на контролната фаза, пациентите консумират шоколад с подобни размери, но обогатен вместо с какао , с частично хидрогенирани растителни мазнини. Авторите наблюдават 30% повишаване или намаляване на акне лезиите, което  смятат за клинично значимо. Разликите между експерименталнната и контролната група не достигат целевия клиничен праг и не са докладвани. Авторите заключават, че големи количества шоколад не повлияват значително акнето, себумната композиция или себумната секреция.

През 1965 година, Gaul предписва 3 месечна ниско солева диета на 30 пациента с хлоридна екскреция в урината от поне 12-20 г/л. При 4 случая, ограничението на сол намалява броя и тежестта на пустулите и кистите. Количествени анализи и данни за останалите 26 участници не са съобщени.

Дискусия

Данните от обсервационните изледвания върху популациите предполагат, че с придобиване на западен стил на хранене, се повишава и честотата на акне. Няколко от проучванията демонстрират връзка между приема на краве мляко и честотата и тежестта на акне. Две рандомизирани контролирани проучвания показват, че диетата с нисък гликемичен индекс намалява риска от акне. Едно проспективно кохортно проучване показва връзката между прием на храни с висок гликемичен индекс и по-голямата продължителност на акнето.
Проучвания за връката между акне и прием на шоколад не дават заключения (може би поради методологични ограничения). Не е демонстрирана асоциация между акне и приема на сол или йод.

Методологични причини могат да ограничат изводите, които могат да се направят от литературата преди 2005 г.

Недостатъци на публикуваните проучвания са малкия брой пациенти, липсата на подходящи контроли, непълно съобщаване на резултатите.

Млечни продукти

Три големи проучвания докладват позитивна асоциация между прием на мляко и акне. Поучванията на Adebamowo и сътр. показват, че по-голямата млечна консумация е свързана с риск от акне при момчета и момичета.
В проучването въху мед. сестри, жените , които са консумирали повече мляко в младежките си години, показват по-голяма честота на тежко акне, от тези с по-ниска консумация. тези проучвания се потвъждават от  предходни изледвания, според които региони с минимална консумация на млечни продукти имат много ниска честота на акне.
Някои автори съобщават , че хормоните в млякото, като IGF-1 (insulin-like growth factor), 5α-редуцирани стероиди,  и α-лакталбумин, могат да оцелелят в процеса на млечна обработка и да повлияят пилосебацейната единица.
Млечната консумация повишава продукцията на IGF-1 (insulin-like growth factor), който е свързан с овариална андрогенна продукция при пременархални момичета и с акне при възрастни жени.

Храни с висок гликемичен индекс

Различните проучвания показват различни взаимовръзки между гликемичното натоварване, инсулиновата чувствителност, хормоналните медиатори и акне. Редовната консумация на храни с висок гликемичен индекс повишава серумната инсулинова концетрация, което може да стимулира себоцитната пролиферация и себумната продукция, да понижи SHBG (sex hormone-binding globulin) концетрация , да повиши андрогенните концетрации и да доведе до развитието на акне.
Храните с нисък гликемичен индекс повишават SHBG (sex hormone-binding globulin) и редуцират андрогенните нива. По високите нива на SHBG (sex hormone-binding globulin) са асоциирани с по-слабо изявена тежест на акне.

Прием на мазнини

Проучване от 1997 година върху 871 момичета на възраст от 10-11 г. проследени за 5 години показва, че тези с тежко  (в сравнение с тези с леко и умерено тежко акне) имат значително по високи андрогенни нива и значително по ранно менархе. Въпреки че диетите богати на наситени масти повишават концентрацията на IGF-1, нискомаслените, богати на фибри диети намаляват концентрацията на IGF-1 и андрогени и повишават концентрацията на SHBG (sex hormone-binding globulin).

Консумация на мастни киселини

Съотношението от омега-6 към омега-3 мастни киселини в западните диети обикновенно е поне 10:1, в сравнение със съотношение 4:1 в Япония и 2:1 в историческите неиндустриализирани  популации. Проучвания предполагат, че възпалителните маркери се повишават с повишаването на това съотношение. Омега-6 мастните киселини са прекурсори на проинфламаторните медиатори и участват в развитието на възпалението при акне. Високите нива на омега-3 мастни киселини намаляват инфламаторните фактори и могат да редуцират риска от развите на акне намалявайки концетрацията на IGF-1, предпазвайки от хиперкератинизация на себацейните фоликули.

Шоколад

Проучванията на Grant и Anderson тестват способността на млечния шоколад да причинява акне. В тези  проучвания липсва контролна група и количествени резултати. Проучването на Fulton и сътр. има контролна група и количествени резултати. Те тестват специфично какаото,а не немастните млечни съставки, млечните масти или захар. Резултатите от това поучване не дават заключаващи доказателстава дали какаото повлиява образуването на акне.

Заключение


Доказателствата в литературата предполагат, че компоненти на западните диети, особено млечните  продукти могат да са свързани с акне. Хормоналния ефект от диетата може да се дължи на някои от нейните компоненти, като нива на гликемичен индекс или прием на  масти или фибри, които могат да са причина за ефекта на диетата върху риска от акне.
До 2005 година, трансверзални, случай-контрол, кохортни и клинични проучвания имащи за цел да оценят връзката между диета и акне, не успяват да включат адекватни контроли, обективни измервания и подходящ статистически анализ.
Проспективните проучвания с добър  дизайн публикувани след 2005 г. изясняват механизмите, посредством, които отделни храни и диетични съставки могат да повлияят риска от развитие на акне, както и неговата тежест.

Проспективни рандомизирани проучвания, контролиращи за фактори на околната среда, лекарства за акне, възраст, етап от пубертета, възраст при менархе са основни, при определяне ефикастността на диетичните намеси.

 Оригинална статия:

Review
Diet and acne: a review of the evidence
Elsa H. Spencer, PhD, Hope R. Ferdowsian,
MD, MPH, и Neal D. Barnard, MD
From the Washington Center for Clinical
Research, and Department of Medicine,
George Washington University School of
Medicine, Washington DC
Correspondence
Hope Ferdowsian,
MD
MPH
Washington Center for Clinical Research
5100 Wisconsin Ave., Suite 400
Washington DC 20016
E-mail: This e-mail address is being protected from spam bots, you need JavaScript enabled to view it

Забележка: Рефератът е направен с някои съкращения.

Оригиналната статия е достъпна при поискване на This e-mail address is being protected from spam bots, you need JavaScript enabled to view it

Ще се радваме да прочетем вашите коментари !

 
« Предишна   Следваща »
Анкета
Как мислите, че трябва да се провеждат научните конференции в условията на настоящата пандемия?
EADV
  

 

© 2016 PRODERMACLUB, всички права запазени