|
Tosti A, Ricotti C, Romanelli P, Cameli N, Piraccini BM Arch Dermatol. 2009;145:269-271 (реферат)
Повечето от пациентите с псориазис имат и нокътно засягане имащо различни клинични изяви като:
- точковидни депресии
- мазни петна
- онихолиза
Вторичните не толкова специфични възпалителни промени включват:
- левконихия
- задебеляване на нокътната плочка
- нокътна дистрофия
Пациентите със засягане на ноктите е по-вероятно да развият псориатичен артрит, по-склонни са към нокътни инфекции.
Нокътното засягане представлява сериозен козметичен проблем.
Локалната терапия с кортикостероиди и калципотриен не се оказва толкова ефективна. Ефективната системна терапия с метотрексат и циклоспорин от своя страна е свързана със значителни странични ефекти като миеолосупресия, бъбречна и чернодробна токсичност. Биологичните средства (infliximab, adalimumab) също водят до подобрение.
При пациенти с изолиран псориазис на ноктите или такъв свързан с леко кожно заягане възниква въпросът за ползата и вредата от системната терапия. В това проучване Totsi и съавт. предлагат ниските дози ацитретин като сравнително безопастна алтернатива.
В отворено проучване аторите изследват 36 пациента (27 мъже и 9 жени; средна възраст 41 години) с умерен до тежък псориазис на ноктите. Пациентите приемат ниски дози ацитретин (0,2-0,3 мг/кг/ден) за 6 месеца.
По време на терапията те се наблюдават за клинично подобрение на всеки два месеца.
След спиране на терапията наблюдението продължава 6 месеца.
Нокътното засягане се измерва с индекса NAPSI (Nail Psoriasis Severity Index). Използва се и модифициран NAPSI. Тези индекси определят тежестта на болестта вземайки предвид кардиналните и прояви като точковидни депресии, мазни петна, онихолиза.
От проучването авторите изключват следните групи: пременопаузални жени, пациенти със значително кожно засягане и/или симптоматичиен псориатичен артрит, пациенти с медицински противопоказания за орална употреба на ретиноиди (чернодробни или бъбречни заболявания), пациенти с клинично потвърдена онихомикоза.
Преди започване на терапията всички пациенти имат умерено до тежъко засягане на ноктите (среден NAPSI скор 31,5; среден модифициран NAPSI скор 7,6).
След 6 месеца употреба на ацитретин в посочените ниски дози авторите получват следните резултати:
1. Редукция на средния NAPSI скор с 41 процента.
2. Редукция на модифицирания среден NAPSI скор с 50 процента.
3. Пълно или почти пълно изчистване на ноктите при 9 пациента (25 процента), умерено подобрениe при 9 пациента (25 процента), слабо подобрение при 12 пациента (33 процента) и липса на подобрение при 6 пациента (17 процента).
4. Въпреки, че рецидив настъпва при всички пациенти след спирането на терапията, средните NAPSI и модифициран NAPSI скорове остават по-ниски отколкото преди терапията при 6 месечното проследяване.
5. Ниските дози ацитретин са добре понасяни от пациентите, като само един пациент развива странични ефекти (периунгвална сухота и пиогенни грануломи), които изчезват след намаляване на ацитретиновата доза.
6. Други значителни клинични и лабораторни странични ефекти не са наблюдавани.
Нокътното засягане при болните с псориазис не е толкова безобиден проблем, колкото звучи на пръв поглед. Тези които страдат от него могат да се оплакват от хронична болка, рецидивиращи инфекции. Нокътните изменения представляват и една социална стигма нарушаваща качеството на живот.
Локалната терапия е безобидна , но в повечето случаи и неефективна. Системната терапия е ефективна но имаща значителни странични ефекти, което често я прави нежелана и неподходяща.
В това проучване авторите предлагат лечението с ниски дози ацитретин като една приложима алтернатива при пациентите с изолиран псориазис на ноктите.
Интересен е фактът, че отговорът при тази терапия е дозозависим като предишно проучване демонстрира влошаване на нокътния псориазис от по-високи дози орални ретиноиди, както и отключване на усложнения като паронихия и нокътна чупливост.
Слабости на проучването са малкия брой пациенти (36 лица), липсата на плацебо контроли, както и изклюването на пациенти със значително кожно и/или ставно засягане, което повдига въпроса дали оралната ретиноидна терапия ще е толкова ефективна при пациенти с по-тежък псориазис.
Според очакванията нокътното засягане рецидивира при всички пациенти след спиране на терапията, но дори 6 месеца след това клиничното подобрение остава очевидно.
Интересно би било да се наблюдава колко дълго би се задържал клиничния отговор и дали може да бъде засилен с допълнителна локална терапия с кортикостероиди или calcipotriene.
оригинален текст
|
