 Девизът "всичко или нищо" като че ли е залегнал в решението за депигментиране на остатъчната пигментация на кожата при витилиго универсалис. Този избор е по лесен и логичен. Какви са средствата с които разполагаме за този тип терапия? K.M. AlGhamdi и A. Kumar обстойно и прилежно преглеждат писанията в литературата по този въпрос.
За нас те откриват следните интересни факти:
Прагът определен от тежестта на заболяването за предприемане на депигментационна терапия варира в зависимост от лекаря.
Monobenzyl ether от hydroquinone (MBEH) е най-широко използвания депигментиращ агент и има малко странични ефекти.
Третиноин в комбинация с MBEH може да забърза депигментацията на кожата.
Monomethylether от hydroquinone също е използван успешно за депигментация на кожата.
88% фенол също е ефикасен за депигментация, но апликацията му на големи площи е хепатотоксична и нефротоксична.
Различни типове лазери също могат да разрушат меланоцитите селективно, но тази техника е болезнена и скъпа.
Криотерапията е евтино депигментиращо средство, но поради риска от белези трябва да се използва само от опитни дерматолози.
Няма проучвания, които са сравнявали ефикасността на изброените средства.
Някои препарати, като иматиниб, имиквимод, и дифенцирпон за лечение на други заболявания могат да причинят депигментация като страничен ефект.
Някои депигментационни средства използвани за маркиране на животни също могат да служат като локални средства за депигментация.
References:
Depigmentation therapies for normal skin in vitiligo universalis
K.M. AlGhamdi, A. Kumar
Journal of the European Academy of Dermatology and Venereology
Volume 25, Issue 7, pages 749–757, July 2011
|
