Интервю с д-р Георги Пехливанов, дм; Диагностични алгоритми при уретрит
Представяме ви интервю на PRODERMACLUB с д-р Георги Пехливанов, дм, главен асистент към Катедрата по дерматология и венерология, Медицински Факултет - София, автор и съавтор в над 25 научни публикации и 4 учебника.
Д-р Пехливанов говори за особеностите в протичането и диагностиката на полово предаваните болети в България. Като автор на книгата „Уретрити и свързани с
тях състояния” (2007, под редакцията на Проф.
Д-р Н. Цанков), д-р Пехливанов предостави специално за PRODERMACLUB диагностични алгоритми при уретрит. Под текста на интервюто можете да прочетете препоръките за поведение при остър уретрит. Очаквайте скоро в PRODERMACLUB и алгоритъм при подостър уретрит!
______________________________
Д-р Пехливанов, какви са последните тенденции в клиниката на полово предаваните инфекции в България?
Понятието полово предавани инфекции (ППИ) е огромно, но в практиката ние винаги се ръководим от това да концентрираме вниманието си върху най-широко разпространените в ежедневната практика причинители...
...И научната, и практическата медицина влагат усилията си именно там.
През последните години наистина интересен стана въпросът за смесените
полово предавани инфекции, т.е. възпалителните заболявания на
урогениталния тракт, които не се причиняват само от един
микроорганизъм, например Neisseria gonorrhoeae, Trichomonas vaginalis или
Chlamydia trichomatis, а към основния причинител се добавят някои Грам (+)
и Грам (-) микроорганизми. Те от своя страна могат да бъдат представени от
няколко причинителя, които да участват в развитието на един
възпалителен процес (например уретрит). Това автоматично води до промяна в
клиниката, която става по-ясно изразена. Тогава един негококов
уретрит до голяма степен може да заприлича на класически гонококов - с
остра и по-демонстративна симптоматика. Най-често обяснението е, че
когато микроорганизмите са повече от един или два, в някои случаи
проявяват известното на микробиолозите понятие синергизъм, т.е. те
взаимно потенцират действието си и стават по-невъзприемчиви към
антибактериалните средства. Става въпрос за сложните взаимоотношения
между микроорганизмите, както и тяхното отношение към гонококите и
хламидиите като специфични микроорганизми. Не трябва да забравяме и присъствието на гениталните микоплазми, които заемат
интересното място между бактериите от една страна и вирусите и
хламидиите от друга. Отношенията са сложни, затова когато правим усилие да поставим
диагнозата и предприемаме терапевтични мероприятия, трябва да се
съобразяваме с тези механизми.
Колко чести са смесените инфекции и кога трябва да се преустанови
търсенето на допълнителен причинител след като веднъж е доказана
специфична инфекция? Колко често трябва да се прилагат ДНК методите в
диагностиката на ППИ? Губят ли конвенционалните методи на изследване
своето значение?
Отговорът зависи от много фактори - от познанията на специалиста, който
ще води диагностично-терапевтичния процес, от базата за изследване, с
която той разполага, и не на последно място от готовността на пациента
да съдейства в този процес. По принцип,
разбира се, много по-добре е преди да започнем да лекуваме една
урогенитална инфекция да сме наясно с причинителите, а не да лекуваме
емпирично. Въпросът за използването на съвременните ДНК тестове е много
актуален. Аз съм далеч от мисълта, че при един първи епизод на
урогенитална инфекция, например уретрит или баланит, ние трябва да
вкараме цялата гама от възможни микробиологични, ДНК и други
изследвания, които значително да оскъпят изследването на пациента,
особено когато в анамнестичен план ние нямаме данни за предишни такива
инфекции. Както във всяка една област нещата не винаги са толкова
сложни, а по-простите понякога са много по-ефективни. Така че ние
трябва да започнем с конвенционалните методи на изследване, например
стандартната микробиология, преди това стандартните микроскопски
излседвания - оцветяване с метиленово синьо и по Грам. Те не само не
са загубили своето значение, а във всеки един кабинет по ППИ в света се
започва именно с тях. В тази връзка когато ние имаме клинични и
анамнестични данни за рецидивираща, резистентента или остатъчна
иннфекция, тогава трябва да включим целия арсенал от диагностични
процедури, с които разполага съвременното здравеопазване. Един пример в
този аспект - често при мен идват пациенти, които имат хронична
трихомонална инфекция. Повечето са мъже, но се проблемът се среща и при двата пола.
Биологията на Trichomonas vaginalis е такава, че в много случаи той
става труден за диагностика и труднодостъпен за лечение, което води до
чести рецидиви. От друга страна различните лаборатория използва различни
методи на диагностика и в крайна сметка пациентът идва с една голяма
купчина понякога противоречащи си резултати. Това стресира пациента и предизвиква
семейни и социални неблагополучия, с всички съответни психически и
финансови последствия. Именно в тези случаи трябва да прибавим
към арсенала и ДНК изследванията от материал подходящ за това (материал
от уретра, цервикс, вагина или еякулат, според случая). Най-добър
резултат можем да постигнем, когато съчетаем две паралелни изследвания
– конвенционални и ДНК изследвания, което ще ни подсигури
решаване на въпроса.
__________________________________________
ПОВЕДЕНИЕ НА СПЕЦИАЛИСТА ПРИ ОСТЪР УРЕТРИТ
Предлаганите алгоритми в България са адаптирани и апробирани в
практиката на Центъра за Сексуално здраве. Предназначени са най-вече за
високоспециализирани здравни заведения (дерматологични, урологични и АГ
клиники). Като методично пособие тези алгоритми освен от дерматолози могат да
бъдат ползвани в практиката и от по-широк кръг специалисти –
акушер-гинеколози, интернисти, специалисти по обща медицина.
Характерни особености на острия уретрит са:
- анамнеза за скорошен полов контакт с нов партньор;
- малка давност на заболяването (1-5 дни);
- преобладаваща симптоматика характерна за острия уретрит (умерено
до обилно уретрално течение, парене или болка при уриниране). (Г.
Пехливанов, А. Колевски – 2006 г.).
Използвайте навигационния бутон , за да разгледате схемата отдолу: