Ефикастност на дапсон в лечението на Пемфигус и Пемфигоид: Анализ на настоящите данни

Анализирани са: Информация за броя на лекуваните пациенти, тяхната средна възраст, предходни терапии, показания за употреба, доза и интервал на приложение, съпътстващи терапии, докладвани странични ефекти и изхода от терапията.

Има 35 докладвани случая или серии от случаи описващи употребата на дапсон при общо 427 пациента. Данни за 55 пациента с пемфигус са получени от няколко докладвани случая и няколко серии от случаи, както и едно рандомизирано контролирано проучване. От тези пациенти 32-ма с пемфигус вулгарис и 14 с пемфигус фолиацеус се повлияват от дапсон.
Данните за 372-ма пациента с пемфигоид  са получени от 13 серии от случаи, всеки включващ поне 5 пациента.
Цялостният отговор към дапсон, даван самостоятелно или в комбинация с кортикостероиди или имуносупресивни средства е 84% при пемфигоид на мукозните мембрани и 81% при булозен пемфигоид. Най-често наблюдаваният страничен ефект е хемолизата.
Дапсонът е обещаващ и полезен агент при пациенти с автоимунни кожнолигавични булозни дерматози, най-вече пемфигоид на мукозните мембрани. Той може да се използва като кортикостероид-спестяващ агент. Следователно комбинираната му употреба с орални кортикостероиди може да е полезна при пемфигус вулгарис и булозен пемфигоид. Страничните ефекти на дапсон са дозозависими и обикновено обратими. Хемолиза и съпътстваща вторична анемия могат да се очакват при повечето пациенти. По мнение на авторите дапсонът е недостатъчно използван в лечението на автоимунните булозни заболявания.

References: