|
 Уважаеми колеги,
Предполагам всеки от вас е имал възможността да разгледа мулажната сбирка на Клиниката по кожни и венерически болести на Университетската болница в София. Тя е повод за заслужена гордост за всеки български дерматолог. Ние се опитахме да проследим произхода на тази необикновенна музейна сбирка и стигнахме до нейния първообраз. Предлагаме на вашето внимание един разказ за мулажният музей на болница Свети Луи - Париж, който притежава първата и най-богата колекция.
Приятно четене!
Подбрал и превел: Др. И. Богданов
Мулажният музей на болница Свети Луи, заема основно място в историята на дерматологията, която специално във Франция се ражда именно в тази болница. Алфонс Дувержи е първият дерматолог, на който му хрумва идеята да направи музей на кожните болести, давайки по този начин на студентите и специализантите безценно помагало за обучение по дерматология.
През 1865 г. Алфонс Дувержи завещава на музея богата колекция от акварели и гравюри, която представлява и първият музеен фонд. Тази колекция е изложена в галерия близо до западната фасада на централното каре на болницата.
Предверието на музея.
Арманд Юсон, директор на болницата, скоро осъзнава предимствата на подобна експозиция и отпуска субсидия за развитие на музея. Междувременно истинският тласък в развитието на музея е даден от пристигането в болницта на Жюл Барета – мулажист, открит от Шарл Лайе – лекар в болница Свети Луи.
Шарл Лайе.
Шарл Лайе е осенен от идеята да възпроизведе кожните болести с помощта на восъчни мулажи, които дават релефно изображение като по този начин дават изключително достоверна представа за тези болести и следователно много по-точни от акварелите, гравюрите и рисунките използвани дотогава.
Търсейки художник способен да изпълни подобна задача той открива, може би по случайност Жюл Барета, по това време занимаващ се с изработване на картонени макети на плодове в един дюкян в пасажът на Жуфроа.
Силно впечатлен от работата на Барета, Лайе го кани в Свети Луи, за да се заеме със церопластиката на кожните болести. Там през 1867 г., Барета прави първия си мулаж, който и днес може да бъде видян.
Жюл Барета.
От този момент колекцията нараства с големи темпове: лекарите от Свети Луи, както и от други френски и чуждестранни болници започват да поръчват все повече и повече мулажи.
С тези темпове първият мулажен музей скоро отеснява. По инициатива на Шарл Лайе, мулажите са преместени през 1878 г. на първия етаж на павилион Базен, залата на който също скоро отеснява. Наложително става спешно да се устрои специална сграда за експозициата.
Заповедта за започване на работата по устройването на сграда на музея излиза на 9 януари 1882 г., а истинската работа започва през 1884 г. Официалното откриване е на 5 август 1889 г. в рамките на Първият международен конгрес по дерматология, който се провежда в същия този музей.
По времето на този конгрес, лекари от различни държави, силно впечатлени от качеството на мулажите решават да създадат в своите страни подобни музеи, подчертавайки по този начин международния престиж на болница Свети Луи.
Сифилис.
Мулажите на Барета и неговите последователи, създадени по поръчка на лекарите са използвани като основно учебно помогало до 60-те години на 20-ти век като представят на студентите и специализантите по дерматология възможно най-достоверната представа за реалната клинична картина.
Мулажи.
Колекцията на мулажния музей на болница Свети Луи (понякога наричан музей на Жюл Барета) днес е съставена от повече от 4 000 експоната и представлява най-богатата колекция в света. Последният мулаж е направен през 1958 г.
Дори в днешно вереме мулажите да не са такава важна част от обучението по дерматология (безмилостно изместени от фотографията) те остават един основополагащ елемент от историята на дерматологията, историята на медицината и историята на пресъздаването на болестите, както и от историята на изкуството, която заслужава да бъде запазена.
Музеят.
Стойността на мулажният музей на болница Свети Луи е официално призната, когато през 1992 г. мулажите и витрините, в които са изложени са обявени за исторически паметници. Колкото до сградата на музея, тя получава същото признание през 1997 г.
|
