Отминалият конгрес на ЕАДВ в Париж, може би най-успешният конгрес на Академията от създаването и до сега, е удобна отправна точка във времето за равносметка. На ЕАДВ за свършената работа и постигнатите резултати и на мен като член на Борда на представителите.
За ЕАДВ можем спокойно да кажем, че последните няколко години са повече от успешни. Като мъж трябва да призная, че дамите на чело на организацията, са свършили отлична работа и имаше много с какво да се похвалят в техните доклади. Като източноевропеец и балканец, мога да кажа, че съм изключително доволен от това, че зад тези успехи стоят представителки на 2 балкански държави: председателят на ЕАДВ – Проф. Бранка Маринович (Хърватска) и секретарят на ЕАДВ – Проф. Кармен Салавастру (Румъния). Матриархатът в ЕАДВ предстои да бъде продължен от други 2 дами: президент-елект Проф. Мари-Алет Ришар (Франция) и новият секретар на ЕАДВ – Проф. Маргарида Гонзало (Португалия). Пожелавам им успех!
Но да се върнем към резултатите на ЕАДВ, представени на AGM 2025 в Париж на 19 септември. За последните 4 години броят на членовете на ЕАДВ се е удвоил до 13000 и почти достига този на Американската академия. Най-голям брой членове има Румъния – 1000, следвана от Турция – 687 и Обединеното Кралство с 599.
Конгресът в Париж също отбелязва рекорд по посещаемост с повече от 20000 делегати и близо 600 лектори от цял свят.
На фона на тези сериозни успехи и въпреки успешната работа на ръководството на ЕАДВ (в лицето на две дами от Балканите), и въпреки сериозният прираст на членове от Източна Европа, за поредна година видяхме диспропорционално малко лектори от този регион. Когато започна моят мандат като член на борда си поставих за цел да засиля представителството на България, както сред лекторския състав, така и сред членовете на комисии и останалите структури на ЕАДВ. С известно задоволство мога да кажа, че от 1 лектор на конгреса в Берлин, в Париж имахме 4: Д-р Лидия Тодорова, Д-р Иван Пеев, Проф. Жана Казанджиева и Проф. Развигор Дърленски, надявам се не изпускам някой.
Далеч съм от мисълт да си приписвам заслуги за поканата към тези лектори, които без всякакво съмнение се дължат единствено на постиженият и авторитета на самите лектори. Все пак трябва да отбележа, че постоянното ми настояване пред председателя на научната комисия и изказването ми на последното заседание на Борда, доведе до писмо от секретаря на ЕАДВ и новия председател на научната комисия с молба към членовете на Борда, да дадат своите предложения за лектори, нещо което отдавна не се беше случвало. Продължаваме да работим в тази посока. Позволявам си да го кажа в множествено число, защото силно вярвам, че с новият член на борда – Проф. Дърленски ще имаме още по-добра координация и ще успеем да постигнем повече като екип.
Тази година успяхме да получим 1 място в комисии – Проф. Василева продължава своята работа като член на Етичната комисия. Искам да и благодаря за конструктивния дух, в който се развиваше работата ни в борда и да и пожелая много успехи в новата и функция. Убеден съм, че работата и ще е от полза за ЕАДВ и за българската дерматология.
Пожелавам си и повече активност и желаещи за учатие в комисиите и работните групи от страна на българските дерматолози. Всеки, който вижда своето място и своя принос в работата на Академията, може да ни потърси. Надявам се догодина да успеем да разширим представителството си в тези структури.
Моят път към дерматологията започна като студент през 2005 г. на пролетния симпозиум на ЕАДВ в София, където като студенти ни беше дадена възможността да работим. Като учащ с дете на 1 година, такива възможности не се изпускат и аз досега виждам пръста на съдбата в тази работа. Това домакинство без никакво съмнение се дължи на авторитета и работата на Проф. Цанков, но въпреки всички предпоставки и подходящи условия да приемем Пролетен симпозиум, такава възможност не се е появявала отново от тогава. Според решение на ЕАДВ, домакинството на тези събития се поемат на ротационен принцип последователно от по 1 държава в Източна, Западна, Северна и Южна Европа. Последното кандидатстване се е случило преди моето влизане в Борда и не успях да подам документи за участие в процедурата за 2029 година (домакинството отиде в Краков, Полша). Следващото домакинство на Източна Европа ще бъде през 2033 г. Може би изглежда далеч, но аз мисля, че имаме добри шансове и трябва да опитаме. Вече направих първи стъпки в тази посока, но документи ще се подават вероятно през следващата година. Който играе – пичели!
И понеже споменах Проф. Цанков и неговия принос за издигането на международния престиж на българската дерматология (само отбелязването на Пролетния симпозиум през 2005 е твърде недостатъчно, но изреждането ще отнеме повече от страница), оставям новината свързана с неговото награждаване като черешка на тортата на българското участие на конгреса в Париж. На церемония по време на официалната вечеря за закривана на конгреса, Проф. Николай Цанков беше удостоен с престижната награда „Clinical Care Award“ на Европейската академия по дерматология и венерология. Това е събитие без прецедент в историята на българската дерматология и е признание за една изключителна кариера от европейския и световен елит в областта.
Честито Професоре!
|
