 Започвам разказа за първата неделя след Брекзит с уточнение, че поуките от курса по "хомеопатична първа помощ" се намират в края на този текст. Ако току що сте претърпели тежка травма или се намирате в безпомощно състояние и имате спешна нужда от първа помощ, моля да пропуснете първите няколко абзаца.
Към десет и половина сутринта местните се разхождаха напълно безцелно около Лондонския мост. Трима посетители от Европейския съюз временно подминахме все още затворената кръчма The George, за последно постегната и освежена след пожар през 1677 г. и се насочихме към тухлена църковна кула с камбанария и възтясна дървена вита стълба с 52 стъпала, която ни отведе до най-старата запазена операционна зала в Европа, днес превърната в малък музей.
Легнал върху тясната дървена маса в средата на мъничката аудитория под
покрива, човек вижда небето. Вижда го заради прозореца на тавана,
отворен преди около 200 години, през който в безоблачни дни слънцето
учудено се втренчвало, в новата си роля на викторианска операционна
лампа. Пациентът, нещастно попаднал в тази ужасяваща ситуация, е виждал
небето и в преносния смисъл. В залата се извършвали предимно ампутации
след открити фрактури и трепанации при вътречерепни кръвоизливи. Според
някои по-оптимистични данни загивал един на всеки трима оперирани –
прогноза точно три пъти по-благоприятна от тази без операция.
Хирургът-звезда на това време се казвал Робърт Листън - най-бързата ръка
в Уест Енд, който успял да извърши ампутация на крак за невероятните 28
секунди! Висок близо 190 см, Листън изглеждал като исполин над
по-нисичките си асистенти, които подбирал по жилавост и сила, за да
могат здраво да държат благодарния пациент, докато ножът реже мускулите и
трионът реже костта. Под масата стояли задължителните кутии с дървени
стърготини, които да попиват кръвта - хирургът трябвало да стъпи здраво
на пода, за да използва цялата тежест на тялото си без риск от
подхлъзване... Въпреки тези предпазни мерки, веднъж скоростта на Листън
довела до беда - вдъхновен в бързината си, хирургът прекарал ножа не
само през крака на пациента, но и през пръстите на асистента си, за да
спре отсеченото движение в палтото на стоящ наблизо наблюдател. Първите
двама за съжаление загинали няколко дни по-късно от инфекция, а
любознателният кибик от уплаха получил фатален инфаркт. Случката и до
днес трагично се отбелязва като единствената операция... с триста
процента смъртност. Забравих да спомена, че хирургът измивал ръцете си
само след операцията, а парцалите, използвани за превръзки, били за
многократна употреба. Не са много местата, където човек може да изпита
толкова искрена и стопляща благодарност към съвременната медицина.
За да поставя в контекст последващата част от деня, която със сигурност
беше по-смущаваща за психиката, ще се върна десетина години по-назад от
злощастната история с Листън. Тогава на сцената излязъл Самуел Ханеман –
полиглот и дипломиран с отличие лекар с преждевременна андрогенна
алопеция от седма степен, заради която главата му изглеждала необичайно
голяма. Освен от окосмението по скалпа си, по това време Ханеман
изпитвал силно неудовлетворение и от лекарската професия. И с право...
най-модерното в това време лечение при тежки заболявания било
кръвопускането, понякога доста обилно, а често извършвано няколко пъти
подред, докато не остане какво да се кръвопуска. Разбира се тази терапия
била подкрепена от актуалната по това време теория, че болестите идват
от неравновесие между четирите „хумори“ в тялото – кръв, храчки, черна
жлъчка и жълта жлъчка. Ханеман инстинктивно разбирал, че живее в Златна
ера за дивотиите в медицината и решил да се възползва от общата инерция и
да оглави временното класиране с постулат, достоен за извънгабаритната
му глава – подобното лекува подобно! От този момент до неделя след
Брекзит, 200 години прелетели бързо като хомеопатичен разтвор през
уретра…
Няма да описвам подробно атмосферата около уъркшопа по „хомеопатична
първа помощ“. И друг път съм попадал на лекция по хомеопатия, но тук за
първи път отидох по собствено желание - на така озаглавено събитие не
бих устоял, дори ако противоречи на хороскопа ми за деня. На рецепцията
ни посрещна Гандалф Сивия без островърхата шапка, но за сметка на това с
доста по-достолепна брада, а основен лектор беше опитна хомеопатка със
светло духовно излъчване на човек, който е заченат на Уудсток. Гласът ѝ
звучеше меко като тиха песен на пролетни листа.
Лекцията започна с представяне на холистичната философия на
хомеопатията, която бих синтензирал така – целта е да се лекува човека, а
не болестта, при всеки да се приложи индивидуален подход, да се търсят
подлежащите причини за заболяванията и да се избягва лечението „по
калъп“. Пациентът трябва да се изслушва внимателно и по нужда да му се
отделя по час и половина на консултация. Естествените предпазни сили на
организма трябва да се използват пълноценно без на всяка цена и без
нужда да се потискат ценни защитни механизми като повишената телесна
температура и кашлицата… и изведнъж… ДОБРООО УТРО, ЧЕТВЪРТИ КИЛОМЕТЪР,
ЗАПОЧВАМЕ ВИЗИТАЦИЯ… хомеопатичните хапчета да се увиват в алуминиево
фолио, за да не се повредят от безжичния интернет и микровълновата, аз
моите си ги държа и под една пирамидка, за да се енергизират… ако се
деактивират може да ги оправите с кристали по избор според енергийното
ниво, при хранително отравяне се дава арсенов хомеопатичен продукт, може
да слагате хапчетата в устата и на малки бебета, „А ако ги
аспирират?!!“… няма страшно, не се притеснявайте. Дерматит се лекува със
сяра, шок и удар в тротоара при падане (!) с арника, само че разредени
във вода 1 към
10000000000000000000000000000000000000000000000000000000000000 пъти
(точно толкова нули) … благодаря за вниманието, заповядайте безглутенова
веган вафличка и довиждане.
Отново не успях да открия скритата камера. Остана ми да си пожелая
първата част от лекцията да е все по-възможна за всеки лекар, в
комбинация с цялата научна мощ на съвременната медицина. Втората част ми
се иска да я вземе Робърт Земекис, да я изкара от кабинетите с болни
хора и да направи един хубав фантастичен филм за силата на водата,
заклинания, кристали, пирамидки и вълшебни захарни бонбонки, от които
нито едно бебе няма да се задави…
П.П. Няма го Куросава, иначе и за него имам сценарий – ветеран хомеопат
събира още шест самураи - биорезнонансов диагностик, акупунктурист,
рефлексолог, ирисолог, натуропат и ароматерапевт, с които помагат на
хората в едно село да се спасят от насилствена ваксинация. За съжаление
четирима от героите загиват от моргелонова болест, докато приятелите им
извършват животоспасяващ масов детокс на селяните с алкална вода
Хомеопатично Ваш,
Д-р Карен Мануелян
|
