Big Picture Valencia 2015
БЪЛГАРСКИЯТ
ДЕРМАТОЛОГИЧЕН
ПОРТАЛ


 

Интервю с Проф. Андрю Финли, част първа

Интервю с Проф. Андрю Финли, част първа
Проф. Андрю Финли е име със световна известност, признат с усилията си за превръщането на дерматологията в специалност, насочена към пациента и неговото качество на живот. Той ще остане в историята на дерматологията с авторството на някои от най-често използваните "инструменти" на съвременния дерматолог като въпросника за качество на живот - DLQI, правилото на десетките (BSA>10, PASI>10, DLQI>10) за отграничаване на пациенти със среднотежък и тежък псориазис и т.нар. "fingertip unit", който широко се използва като мярка за количество крем, нужно за покриването на 1% (една длан) от кожната повърхност.

Проф. Финли е преподавател по клинична дерматология в Cardiff School of Medicine. Носител на множество награди за изключителния му принос към съвременната медицина, почетен член е на 7 и е член на 6 национални и европейски дерматологични дружества. Изнесъл е над 120 лекции като поканен лектор в Обединеното кралство и над 200 като поканен лекар по целия свят, както и почетни лекции като Dowling Oration (2000), Hebra Lecture, Austria (2003), Albert Neisser Lecture, Poland (2007) и World Congress plenary lecture, Seoul, (2011). Взима участие в редколегиите и управителните съвети на множество научни списания и медицински дружества. Автор е на над 400 научни статии с H-Index (Google Scholar) = 74.

По време на XX Национална конференция на БДД в Албена имахме възможността да чуем неговата лекция на тема "How the Dermatology Life Quality Index (DLQI) may be helpful to you?". Изключително сме благодарни на Проф. Финли не само за това, че прие нашата покана да изнесе тази изключително увлекателна лекция, но и за това, че се съгласи да отдели от своето време, за да отговори на някои въпроси, касаещи и други аспекти на съвременната дерматология. Представяме на Вашето внимание първа част от интервюто с Проф. Финли, с което се надяваме да предадем поне част от харизмата на един от изтъкнатите представители на европейската и световна дерматология.
 
Проф. Финли, Вие имате огромен принос за това дерматолозите по целия свят да обръщат по-голямо внимание на въпросите за качеството на живот, като по този начин насочват поглед към медицина, ориентирана към пациента. Липсва ли ви някой аспект на патерналистичната медицина?
 
Това е много интересен въпрос и отговорът е, че не ми липсва, защото патерналистичната медицина все още си е жива и здрава дори на места, където се полагат големи усилия да бъде включен пациентът като равноправен партньор при вземане на решения. Във всяка общност, без значение в коя държава сте или в кой град сте, има хора с различни нужди, различни нива на увереност, различни нива на образованост и различно отношение към своите здравни работници. И така, според мен, винаги ще съществува своеобразен спектър – в единия му край са хората, които полагат усилия да се информират по конкретните въпроси, свързани със здравето, които влизат в сложен диалог със здравните специалисти и искат да участват в процеса на вземане на решение. В другия край на спектъра винаги ще има пациенти, които търсят успокоението от това да получат съвет от експерт и да го приемат. Всъщност, от моя личен опит като пациент, а не като лекар, смятам, че има ситуации, в които дори хората, които са с добри познания по медицинските въпроси, понякога искат напълно да се доверят на някой, който е експерт в определена област.
 
Кой е най-добрият начин да бъдат мотивирани младите дерматолози да се съсредоточат повече върху клиничната дерматология, а не върху естетичната медицина? Виждате ли някакъв конфликт между двете или те могат да съществуват в хармония?
 
Мисля, че проблемите между козметичната дерматология и традиционната медицинска и хирургична дерматология са много важни. Не знам как да се справим с тях. Коя е основната причина хората да се насочат към козметичната дерматология? Нека бъдем честни – увеличение на доходите, а не защото някой от 18-годишна възраст има желание да „вкарва“ ботокс в хората. Това е така, защото след придобиване на квалификация, финансовите стимули от козметичната дерматология са толкова огромни, че много лекари решават да се занимават с козметична дерматология. Може да съм несправедлив към хората, които посвещават живота си на козметичната дерматология, но това е моето впечатление. Нуждаем се от висококачествена медицинска и хирургична дерматология. Нашето население трябва да има експерти по медицинска дерматология и хирургична дерматология. Така че, как да насърчим най-добрите от нашите специализанти по дерматология да тръгнат по този път? За да ги насърчим, първо трябва да им осигурим подходящ доход. По някакъв начин системата трябва да се промени, така че да осигури достатъчно високи приходи. Вероятно можете да спечелите много повече от козметиката, но ще има момент, когато хората ще кажат „Е, бих могъл да правя козметика, бих могъл да спечеля много повече, но всъщност съм доволен от този конкретен доход и това е, което наистина ме интересува”. Мисля, че вторият момент е, че има нужда от харизматични лидери в медицинската дерматология, които с примера и ентусиазма си ще насърчат хората да се занимават с медицинска дерматология. Трябва да има ключови фигури във всяка страна, които ще влеят ентусиазъм в следващото поколение. Защото, ако нямате хора, които да са модели за подражание, няма да можете да заразите никого с желание да се занимава с тази област на дерматологията. И накрая мисля, че трябва да се създаде добра и привлекателна работна среда. Трябва по подходящ начин да се раздели времето между изтощителната клинична работа лице в лице с пациента и други аспекти на академичната, административната или преподавателска работа. Това може да даде вероятно по-добро удовлетворение от работата в живота на някой, който посвещава времето си на традиционната медицинска дерматология. Тази работна среда може също да включва възможността да се работи в тясно сътрудничество с други колеги и да се взаимодейства с други асоциирани специалности - ревматология, офталмология и др. Нито едно от тези неща –  повече пари, харизматичен учител или просто добра работна среда, не може да бъде достатъчно само по себе си. По някакъв начин трябва да съберем всички тези неща, за да насърчим бъдещето на медицинската дерматология. 
 
Това дотук беше по-политически коректният отговор. По-радикален възможен подход би бил пълното разделяне на специалностите. Решението дали да се занимавате с медицинска или козметична дерматология няма да се взема след като вече сте обучен за дерматолог, а много по-рано. Двете специалности ще са изцяло отделни, може би с малко припокриване, но като цяло с изцяло отделна програма на обучение. Така тези, които са решили да се занимават с козметична дерматология няма да губят голяма част от обучението си за медицинска дерматология, както и няма да рискуват да не получат достатъчно добро обучение по козметична дерматология. Изборът ще бъде между традиционна медицинска и хирургична дерматология от една страна, и нещо което можете да наречете „козметична медицина“ и което предимно ще се занимава с кожата, но може да включва и други неща. По този начин хората, които са избрали да се занимават с козметична медицина, няма да губят времето си, за да се обучават в детайлите на традиционната дерматология, нито ще получат интелектуалното удовлетворение от това. Нека се занимават с козметичната си медицина, в която няма нищо лошо. Хората, на които сме призвани да служим като лекари, изискват такъв тип медицина, така че ако са готови да си плащат за това, добре. Те трябва да получат висококачествена и регулирана козметична дерматология. Дали здравната система трябва да плаща за това е политически избор. Моето мнение е, че не би трябвало. Не бих позволил козметичната дерматология да се финансира от националната служба за здравеопазване, но ако хората искат да заплащат, им пожелавам успех. Тези лекари, които избират да тръгнат по пътя на медицинската дерматология, биха получили много ползи в живота си, по-специално интелектуална стимулация и възможност да практикуват истинска медицина, но и да бъдат част от напредъка на медицинската дерматология. Мисля, че това може да е пътят напред.
 
В България все още има големи университетски дерматологични болници, някои от които имат над 50 стационарни легла. В съвременното здравеопазване, неизбежно ли е преминаването на дерматологията към предимно амбулаторна специалност?
 
Ще започна с един исторически коментар. Ако се върнем към XIX век, броят на дерматологичните легла в болниците в Европа беше абсолютно феноменален. В Глазгоу, град в Шотландия с население от около милион души, имаше 200-300 дерматологични легла, запълнени с пациенти с различни заболявания като екземи, краста и гъбични инфекции, кожни бактериални инфекции и други. Когато започнах работа като дерматолог в Университетската болница на Уелс в Кардиф, в отделението разполагахме с 32 легла, а сега нямаме нито едно легло. Аз и моите колеги се борихме усилено да поддържаме поне няколко легла, но не успяхме. Ситуацията във всяка държава е различна, но ако имате много легла е възможно с политически средства да убедите властите да намалят броя на леглата, но да използват освободените средства за създаване на висококачествена услуга за извънболнично лечение. Трябва да се мисли върху това, което всъщност искат пациентите. Възможно е някои пациенти да искат да бъдат приети в болница. Все пак мисля, че много често пациентите, ако им дадете избор „искате ли да бъдете приети в болница за това състояние“ или „бихте ли предпочели да дойдете в нашето амбулаторно отделение“ или „медицинска сестра ще ви посети у дома “, биха предпочели да се лекуват в дома си със семейството си и може би дори да продължат да ходят на работа. 
Със сигурност имаме нужда от стационарни помещения за някои от нашите дерматологични пациенти, по-специално тези с дисеминирани възпалителни заболявания, тежки булозни дерматози и TEN. Очевидно има категории пациенти със заболявания, които трябва да бъдат лекувани в болнични условия. Все пак, може би е в интерес на пациента да осигурим възможно най-много амбулаторни звена, за да поддържаме броя на приетите в болница пациенти възможно най-нисък. Мисля, че това е неизбежното икономическо и социално бъдеще на дерматологията. Затова смятам, че при планирането на здравни услуги трябва да поставим в центъра на планирането си как да осигурим най-качествената грижа за нашите пациенти. Понякога може да се налага стационарна помощ, но много пъти може да не са необходими болнични грижи. Трябва да вземете предвид колко пари имате за дерматология и какво е най-доброто за пациентите, след което на тази база да разделите парите по начин, по който да се осигури най-добрата грижа.
 
Ще трябва да изцедите количество хомеопатичен крем по-дълго от видимата вселена, за да получите поне една молекула активна съставка. Бихте ли подкрепили въвеждането на мегагалактическа единица или единица за безкрайност за хомеопатични кремове като шеговит еквивалент на единицата на пръста (fingertip unit)? Шегата настрана, считате ли, че медицина, която не се основава на доказателствата, или определени области на алтернативната медицина са заплаха за човешкото здраве?
 
На първо място много ми хареса шегата Ви, мисля, че е страхотна. Не мисля, че алтернативната медицина е заплаха. Алтернативната медицина съществува във цялото човешко общество и винаги е присъствала още от зората на времето; хората винаги са следвали собствените си убеждения, независимо от това, което се случва. Нека бъдем честни, повечето аспекти на алтернативната медицина в дерматологията и вероятно в цялата медицина са напълно безобидни, като хомеопатията е класически абсурден пример за пълна нелепост. Мисля, че заплахата идва от липсата на образованост – не от самата алтернативна медицина, а от факта, че хората не са достатъчно образовани, за да бъдат критични към това, което им се казва. Всъщност мисля, че това се отнася за всички аспекти на живота. Мисля, че училищата трябва да бъдат ключов момент, всички деца трябва да бъдат научени на изкуство на критичното мислене. Така че заплахата не е от самата алтернативна медицина, а от неспособността на хората да взимат подходящи решения, когато са изправени пред различни проблеми.
 
По-конкретно, какво мислите за анти-вакс движението?
 
Не искам да повтарям изключително опасните предположения, публикувани в статията в Lancet преди повече от 20 години (бел. Prodermaclub; става дума за статията на Андрю Уейкфийлд с публикувани фалшифицирани данни, които внушават връзка между ваксините и аутизма), но те са изключително вредни и са стрували живота или здравето на много човешки същества. Мисля, че беше напълно правилно, че във Великобритания GMC изхвърли Андрю Уейкфийлд от медицинския регистър. Разбира се, той и други все още разпространяват тези опасни теории, които нямат никаква научна основа. Това е трагичен пример за това как днешните възможности за комуникация, в частност в социалните медии, има отрицателно въздействие и нежелани последствия. Сигурен съм, че хората, които са разработили интернет, нито за една минута не са мислели, че техният инструмент ще допринесе за разпространяването на невярна здравна информация. Беше много трагична ситуация. Какво може да направи човек? Някои държави направиха ваксинацията задължителна, а някои щати в САЩ има правила, според които детето трябва да бъде ваксинирано преди да тръгне на училище. За мен това е напълно разумно, но разбирам, че в някои случаи може да се наложат изключения. Всичките ми деца бяха ваксинирани, всички мои внуци са ваксинирани, ваксиниран съм и аз като дете. Не знам достатъчно по темата, може да има някои обстоятелства, при които трябва да имате някаква клауза за освобождаване от ваксинация. Мисля, че всяка държава трябва да направи възможното, за да стимулира максимално ваксинациите.
 
Знаем, че в миналото сте проявявал голям интерес към възможността за компютърно-асистирана диагностика. Колко скоро очаквате изкуственият интелект да промени начина, по който практикуваме медицина и гледате ли на тази перспектива с оптимизъм?
 
Бях изключително заинтересован и развълнуван от възможността за компютърна диагностика още от времето, когато бях студент по медицина преди 50 години, когато направих проект за компютърна диагностика. Този опит ме научи, че съм напълно безнадежден, когато правя прогнози, защото тогава си мислех, че ще имаме компютърно-асистирана диагностика във всички аспекти на медицината в рамките на 10 години. Разбира се, не бях прав, така че се притеснявам да правя прогнози. Въпреки това съм много развълнуван от потенциала на изкуствения интелект (ИИ) в дерматологията и в цялата медицина. Мисля, че практикуването на медицина ще бъде дълбоко променено от въвеждането на ИИ в много области, не само за диагностика, но и за лечение. Предстои вълнуващо време и ми се иска кариерата ми да започва сега, за да бъда част от него. Мисля, че на някакъв етап ще има преломна точка, точно както имаше, когато навлязоха текстообработващите процесори и програми. Имаше етап, когато за първи път започнах да се занимавам с медицина, когато секретарки пишеха на старомодни ръчни пишещи машини. След това навлязоха текстообработващите процесори и програми и в рамките на 2 години изведнъж в целия свят секретарките вече не пишеха по начина, по който са го направили. Самите лекари започнаха да въвеждат текст, нещо което не можеше да хрумне на никого преди това. Когато имаш висококачествен софтуер, който позволява на всеки лесно да направи нещо, изведнъж „бум“, всички преминават на него. Имаше още един такъв преломен момент, когато PowerPoint стана световен стандарт за презентации. В годините преди това, две три седмици преди лекция, щеше да Ви се наложи да отидете до отдела по медицинска илюстрация, за да предадете написания текст, срещу което след няколко дни да получите сини Kodachrome диапозитиви. Ако после откриете една или две грешки в тях, се налагаше да се върнете, само за да Ви кажат „изпуснали сте крайния срок“. След дълъг спор в крайна сметка корекциите щяха да бъдат направени и можеше спокойно да се насочите към мястото на лекцията с пълен куфар диапозитиви. Ако не Ви изчезне багажът оставаше притеснението да не изпуснете, разбъркате или развалите диапозитивите. Както и да е, това е древна история…, но въпросът е, че внезапно дойде момент, в който изведнъж разбрахме, че където и да отиде човек по света, там ще се използва PowerPoint. Някъде между 1995 и 2000 г. имаше преломна точка, когато всички започнаха да използват PowerPoint. Не знам кога, но мисля, че същото ще се случи с различни софтуерни пакети ИИ в диагностичната дерматология и терапевтичната дерматология. Това се случва вече, няколко технологични компании зад кулисите започват да разработват такива системи. Както беше с PowerPoint, имаше много различни програми за презентации. По същия начин, през следващите 10-20 години или вероятно завинаги, ще има конкуриращи се компании, които ще измислят различни неща, но мисля, че е много вероятно една от тях да бъде толкова по-добра от всички останали и толкова удобна за потребителя, че да настъпи повратна точка. Не знам кога, може и да се случи с много малки стъпки в различни области на медицината. Очевидно сега има много голям фокус върху пигментните лезии, но не е изключено пробивът да се случи изведнъж в някакъв друг аспект на дерматологията. Компаниите трябва да се съсредоточат върху удобството и простотата и ще имат потенциал за успех. Така че мисля, че следващите 20-30 години ще бъдат наистина вълнуващи за Вас, момчета...

 
Интервю с Проф. Андрю Финли, част първа
  

 
« Предишна   Следваща »
Анкета
Как мислите, че трябва да се провеждат научните конференции в условията на настоящата пандемия?
EADV
  

 

© 2016 PRODERMACLUB, всички права запазени