Уважаеми колеги,
Отмина 26-ият Конгрес на EADV. Екипът ни иска да изкаже благодарност на всички, които за пореден път уважиха инициативата ни „Голямата българска снимка“, която тази година се получи особено „Голяма“. Ако продължаваме в този дух следващата снимка ще трябва да я снимаме от съседния град, за да можем да поберем всички в кадър. Тази снимка остава и едно от неоспоримите доказателства, че делегатите все пак са стигнали до конгресния център, поради което очакваме популярността на това събитие да продължава да расте.
Конгресната програма успя за поредна година да ни „изненада“ с множество нови молекули, за които най-вероятно ще продължим да слушаме в следващите години. Вземайки предвид „щедростта“ на НЗОК е възможно това да си остане единственият ни досег с тези медикаменти. Няма как да не отбележа, че биологични медикаменти навлизат мощно като терапевтични опции дори в терапията на пруритуса. Тенденцията без друго е за всяка болежка да се прави отделен продукт. Болежките явно са се изчерпали, щом сърбежките са на дневен ред. Може да е sine materiae, но е cum biologicum curatio. Очевидно инвенцията е оставена изцяло в ръцете на фармацевтичната индустрия. За лекарите остава да си преговарят пропедевтиката и епидемиологията, което в общи линии изчерпваше останалата част от лекциите.
Колкото и да ми се иска не мога да похваля организацията на събитието. Най-големите зали на конгреса бяха отделени една от друга с… перденце. В резултат на което човек можеше да слуша 3 лекции едновременно без да разбира нито една. С известно предимство се ползваха колегите, които могат да четат по устни. Това бяха и най-неудобните столове, на които съм попадал досега. Вярно, по-трудно се заспива, но това пък може да е особено мъчително, ако и лекцията е скучна. С нетърпение очаквам конгреса в Париж – нищо не може да се сравни се креслата в Amphy bleu.
Последователите на Билбо Торбинс (Bilbo Baggins) също не останаха особено доволни. Резултатът от надлъгването с козметичния Смог едва покриваше дъното на куфарите. Дерматолози от Близкия Изток се тълпяха по щандовете в такова многолюдие, че по някое време човек започва да се чуди дали там не раздават немско гражданство. Опашките бяха толкова титанични, че въпреки носталгията която обикновено предизвикват у делегатите от Източа Европа, малцина се добраха до торбички от Лореал и Филорга, а успелите се радваха все едно им е излязъл ред за Лада седмица. Ако не другаде, поне тук трябва да се вземат спешни мерки, иначе предричам сериозен отлив на делегати.
За разлика от конгресния център, конгресният град остави мен по-скоро приятно усещане. Френски шик с швейцарска сдържаност, лукс без разточителност – в общи линии става ясно къде са парите, но също така и че за тях се грижат добре. Като се имат предвид цените и разнообразието от атракции - перфектният турист в Женева трябва да е скучен и богат… или зубър. Причината Женева да е нещо като Мека за всеки уважаващ себе си „nerd“ е разположеният в северната част на града, на границата с Франция, ядрен център – CERN, но за това ще пишем допълнително.
|
