Big Picture Paris
БЪЛГАРСКИЯТ
ДЕРМАТОЛОГИЧЕН
ПОРТАЛ


 

Най-голямата българска снимка - Виена 2016... и малко за конгреса

Най-голямата българска снимка - Виена 2016... и малко за конгреса.

Уважаеми колеги,

С огромно задоволство искам да ви съобщя, че на 25-ия Конгрес на EADV събрахме „Най-голямата българска снимка“. Най-голямата засега, разбира се, ние винаги се надяваме, че може да стане и по-голяма. За нас беше изключително приятно да видим толкова много усмихнати български дерматолози на едно място – имаме го запечатано на снимка. Малко липсваше Проф. Зубулис, който да подреди редиците, но и така нещата се получиха чудесно. Крайната равносметка е 60 ентусиазирани дерматолози. Всъщност ентусиазмът беше толкова голям, че за втората снимка бях почти прегазен от една препускаща, закъсняла дерматоложка, която явно особено държеше на по-централна позиция. Всичко това все пак е чудесно и ние искаме специално да благодарим на всички, които се отзоваха на нашата покана. И като сме почнали с благодарностите, най-голямата е за Живко Генчев, който за втори път се пожертва за общото благо и направи тези чудесни снимки, без самият той да успее да попадне в кадър. На него дължим и прекрасните снимки от Валенсия, така че още веднъж едно голямо БЛАГОДАРЯ!

 


Най-голямата българска снимка - Виена 2016... и малко за конгреса.
Не само снимката беше най-голямата – това беше и най-многолюдният конгрес, на който съм присъствал до момента. По време на откриването бе съобщено за повече от 10 000 регистрирани, като цифрата най-вероятно е набъбнала допълнително. Това се усещаше предимно на изложбата – имаше моменти, в които опашката пред щанда на „Клиник“ напомняше опашка за банани отпреди 10 ноември 1989 г. Дано си е струвало висенето! Продоволствената криза се усещаше и по време на коктейла за откриване на конференцията, където стреснати сервитьори едва успяваха да извадят подносите от количките, а някои по смели дерматолози дори бъркаха и по самите колички. Само ако фрау Меркел можеше да ги види, щеше със сигурност да пророни сълза и да направи няколко селфита за спомен. 
Въпреки продоволствената криза трябва да отдадем заслуженото на организаторите за прекрасното откриване и стройната организация. Откриващата лекция на Проф. Кац беше вдъхновяваща, а музикалната програма след това беше прекрасна като без капка ирония трябва да призная, че Концертът за кларинет на Моцарт навлажни очичките. Научната програма имаше за всеки по нещо – и молекули, и пъпки, и козметика, и хирургия. Понякога интересни, понякога скучни, което ми напомня да отбележа, че столовете можеха да са една идея по-удобни. И този път няма да пропусна да отбележа, че българските лектори бяха на много високо ниво и не е чудно, че всяка година получават отново покана за лекции. Д-р Мануелян дори успя силно да депресира западно-европейските си колеги, които вероятно ще прекарат няколко безсънни нощи, мислейки как да оптимизират работата в клиниките си, така че да могат да направят пълния набор консултации за хидраденитис супуратива в рамките на 24 ч.
Какво да кажем за града домакин…
 
„Двама приятели се срещат и се хвалят един на друг:
- Моята тъща вчера в Бургас, да вземе да пресече на зебра и някакъв кювлия да вземе да я блъсне с колата. Сега е със счупен крак и три пукнати ребра – само лежи вкъщи и ни командва.
- Пък моята тъща, отишла на екскурзия във Виена. Тръгнала да пресича и някакъв я отнесъл със 100 км/ч. Починала на място.  
- Мдаааааа… Виена си е Виена!!!“
 
Та така… Виена си е Виена! Хубав град, подреден, сигурен и шофьорите възпитани. Усещането за отминала слава се носи навсякъде в центъра. Импозантни сгради с позлатени декоративни елементи по покривите, широки площади, страховити готически катедрали. Докато разглеждах катедралата св. Стефан в центъра, до мен екскурзоводка обясняваше на шумна американска група, че построяването и е отнело 5 века, а през Втората световна война американските бомбандировки почти са я разрушили. Как се зарадваха тия хора… то не беше „Оу йеее!“, то не бяха ръкопляскания. Една такава примитивна гордост, едни сълзи на умиление от тази величествена проява на смелост и мощ. После когато разбраха, че за компенсация след войната американците са подарили орган, така се надуха, че за малко двама – трима да литнат. Що не си го вземат този орган и да си го…  Варвари!
Иначе Виена няколко години подред е най-добрият град за живеене в Европа. Наистина добре устроен с много полиция, към която има сериозен респект, поради което е и един от най-сигурните градове в Европа. Все пак качеството на живот идва от количественото натрупване на повечко ойро. Без ойро и Виена не е много готин град, защото е прилично скъп. По време на конгреса в Пратера имаше бирен фест с всички необходими атрибути като кожени гащи, вълнени чорапи и големи деколтета. Местните резервират места месеци преди събитието, плащат 50 евро вход и по още 10 за всяка бира. В замяна на това получават много алкохол, кофти музика на живо, сервитьорки с големи гърди и възможността да танцуват качени на масата – общо взето като в чалга клуб, но без салфетките. Чак толкова тъпи австрийците не са! Всъщност за обикновения конгресен турист от Източна Европа има заведения с подобна атмосфера и извън халетата на Октоберфеста - без вход и без слава. На по запалените се предлага възможността да минат праз цялото заведение като стъпват само по масите сред пияни, потни местни интелектуалци, дерящи се на австрийска естрада. Доста автентично, но не е много за хвалба. Надеинчки, леберкез и шницел за любителите на кулинарния туризъм и щрудел за хората с по-изтънчен вкус, както и виенско кафе, на което във Виена, незнайно защо му казват просто кафе. 
С две думи Виена е един очарователен град, който предлага по нещо за всеки вкус – от опера до баварско джъмборе, от двореца с хубавия фонтан (Шонбрюн) и хубавите градини до битпазара с ориенталските подправки и турското гурме, от бирариите и кафенетата до Нощта на музеите и приказните сгради на виенския Гауди – Хундертвасер. Аз намерих много за себе си и си оставих и за следващия път. И все пак не мога да не се сетя и за най-емблематичния български литературен герой и прословутата му фраза:
 
 „- Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците - и у нас има кой да ги яде…“
 
До следващия път!
 
Д-р Иван Богданов 

 
« Предишна   Следваща »
Анкета
Как мислите, че трябва да се провеждат научните конференции в условията на настоящата пандемия?
EADV
  

 

© 2016 PRODERMACLUB, всички права запазени