Banner Madrid
БЪЛГАРСКИЯТ
ДЕРМАТОЛОГИЧЕН
ПОРТАЛ


 

Не-най-голямата българска снимка - Атина 2016

Начало » Важни събития » Събития в чужбина » Не-най-голямата българска снимка - Атина 2016
Не-най-голямата българска снимка - Атина 2016
Калимера, Калиспера,
И така и не разбрахме кога минаха 4-те дни на пролетния симпозиум на EADV. Искам да благодаря на всички, които се отзоваха на нашата настойчива до нахалност покана да участват в „Голямата българска снимка“ на Продермаклуб. Очаквахме да сме малко повече, предвид това, че Гърция е съседна държава и макар че българската делегация не беше никак малка, силно оредя докато стигне до конгресната сграда. Мълвата, че изложбата е постна бързо се разнася… Може би следващия път трябва да я насрочим по време на лекциите, а не в торбинг паузите.
 
Искам да благодаря и на колегите, които дойдоха без да се снимат, да хвърлят едно око, да се ориентират. Когато стартирахме тази инициатива си мислех как ще съберем всички български делегати на едно място за снимка. Обикновено в чужбина, когато чуят родна реч българите минават на другия тротоар и ако няма концерт на Слави Трифонов не можеш да видиш повече от 5 на едно място. Може би малко наивно е било да си помислим, че никой няма да изпита неудобство да се снима зад българското знаме на входа на конгреса, така че всички да разберат от къде е и да не може да мине за някакъв друг щото егати какъв му е добър английският. 
Тази снимка не е израз на някакъв национален комплекс за малоценност или просто да се види, че сме били и на конгреса. Има толкова много поводи за разделение, че всеки може с лекота да намери причина да не участва. Затова се опитахме да намерим това, което ще ни събира, вместо да ни разделя – българско знаме и интерес към дерматологията. Впрочем това беше повече от достатъчно за Д-р Назлидис, Д-р Стогиоргиос, Д-р Маркакис и Д-р Вариаах, както и за Проф. Зубулис да се включат в снимката, за което искам специално да им благодаря! Камерите снимат хората, а не егото им – няма как някой да е на по-специален фокус.
Тези, които стигнаха до конгресния център и дори посетиха лекция няма как да не са отбелязали достойнствата на организацията на конгреса. На мен единствено ми липсваше безплатният таблет и капучиното от щандовете на големите фирми за биологични продукти. Другото си беше ОК. Прекрасен конгресен център, който иначе е нещо като Дворец на културата, ама не като нашето НДК, а наистина. За съжаление разположен точно до американското посолство, което обясняваше и засилените мерки за сигурност и пропускателния режим, който беше организиран добре и културно – всеки път любезно питаха дали могат да ти отворят чантата и да погледнат вътре, не че ако откажеш това нещо ще промени. Причината за тези мерки, както ми обясни Д-р Назлидис били някакви анархисти, които от време на време стреляли по посолството с гранатомет. Какъв прекрасен град?! Какви добри хора?!
НАучната програма беше добра без да е велика – имаше страхотни лекции и страхотни лектори, но имаше и такива дето могат да приспят група хиперактивни деца на по две кафета, на които току-що сте подарили изнервен кокер-шпаньол. С по няколко паралелно вървящи сесии си е и до късмет на кого ще попаднеш. 
Градът домакин ме остави със смесени чувства. За първи път бях в Атина и ми се стори доста по-различно от другите места в Гърция, на които съм имал възможност да отида. Бръмчащ, бучащ, френетичен, шумен и мръсен мегаполис, в който движението не спира по никое време на денонощието особено в централните части. Мултикултурализмът се чувства осезаемо и въпреки, че Атина е единствената европейска столица без джамия има цели квартали, в които всички жени са с хиджаби, а мъжете с чехли и продават разни неща директно от багажника на комбито, ако разчетеш етикетите на арабски. Това ме накара да се замисля как тези хора се очаква да се интегрират в гръцкото общество и ми стана малко смешно, защото си дадох сметка, че единственото нещо, с което евентуално ще могат да свикнат в Гърция е работното време.
И като стана въпрос за работно време искам да изтъкна колко абстрактно е това понятие в Гърция. Точната дефиниция според мен е „времето между две стачки“. Благодарение отново на Д-р Назлидис успях да разбера, че функционират няколко интернет портала, в които можеш да се осведомиш днес точно кой стачкува. Според мен е назрял моментът за нов тип сайтове, които съобщават, кой точно днес НЕ стачкува, за да може човек евентуално да си свърши някаква работа. Разбира се има опасност самите сайтове също да се разстачкуват. Тук отново се замислих и този път ми стана малко мъчно за г-н Ципрас – всеки ден някой се опитва да му свали гащите, докато нашите политици се радват на изключителен и абсолютно незаслужен комфорт. В същият ден, в който трябваше да се прибираме обратно в България стачкуваше абсолютно целият градски транспорт (без такситата) и представете си – адвокатите!!! Така и остана въпросът – таверните стачкуват ли?
 
Стачници... 
Не-най-голямата българска снимка - Атина 2016
 
 
Когато най-накрая се прибрахме в София ми стана едно такова мило, толкова ми се стори чаровно провинциална, тиха и зелена, че дори не ме подразни сръбското в таксито. След изрядните атински паркове и градини, в които рядко се вижда трева тук окото се къпе в зеленина. Вярно, повечето посадено на принципа на изплютата костилка, но зелено, бъка от хлорофил и излива тонове прохладен кислород. 
Моята равносметка: Лек флирт с Атина, но без любов!

 
« Предишна   Следваща »
Анкета
Как мислите, че трябва да се провеждат научните конференции в условията на настоящата пандемия?
EADV
  

 

© 2016 PRODERMACLUB, всички права запазени