Определение
Acne vulgaris е хронична възпалителна дерматоза, отличаваща се с отворени и затворени комедони, инфламаторни лезии, включващи папули, пустули и нодули (кисти). Ключови патогенетични фактори, играещи важна роля в развитието на акне са: фоликуларна хиперкератоза, микробиологична колонизация с Propionibacterium acnes, продукция на себум, комплексни инфламаторни механизми, включващи както вродения така и придобития имунитет, невро-ендокринни регулаторни механизми, диета, генетични фактори.
Алгоритъм за терапевтичното поведение при акне за възрастни и юноши е показан в таблица 1:
Стадиране и класификация
Микробиологични тестове
Грам позитивният анаеробен Propionibacterium acnes е основният бактериален причинител на акне. В практиката, обаче, не се налага провеждането на микробиологични културелни изследвания, тъй като те не влияят на терапевтичния подход и успешното антибиотично лечение не е резултат от редуциране на бактериалното число.
Основното показание за провеждане на микробиологично изследване е развитието на Грам негативен фоликулит, който клинично се изявява с еруптивни пустули, рядко нодули в периоралната или периназалната зона, в хода на продължителна терапия с тетрациклини. Причинители на това рядко състояние, най-често са Klebsiella и Serratia, които не се повлияват от конвенционалната анти-акнеична терапия. За диагностицирането на Gr (-) фоликулит се извършва микробиологично изследване и се провежда лечение с изотретиноин или антибиотик според антибиограмата.
Друго показание за провеждане на микробиологично изследване са случаите на акне, неповлияващо се от стандартната терапия. При мономорфен акнеичен обрив или при засягане основно на трункуса, трябва да се мисли за pityrosporum фоликулит.
При остри ерупции, в диференциално диагностичен план трябва да се обсъди и инфекция с S. aureus, която дава клинична картина, подобна на тази при акне вулгарис. В тези случаи микробиологично изследване също би било полезно.
Ендокринологични тестове
Въпреки, че ролята на андрогените в патофизиологията на acne vulgaris е добре позната, ендокринологични тестове са нужни само в определени случаи. Основно показание са пациенти с анамнеза за хиперандрогенизъм. В препубертетна възраст това са пациентите с акне, аксиларно или пубисно окосмяване, акцелериран растеж, напреднала костна възраст и генитално узряване. Добър скрининг преди провеждане на специфични хормонални тестове са рентгеновото изследване за костнма възраст (ръка) и използването на таблици за оценка на растежа.
В постпубертетна възраст това са пациенти с нередовен цикъл, хирзутизъм, андрогенна алопеция, инфертилитет, поликистозни яйчници, клиторомегалия и абдоминално затлъстяване.
Най-честата причина за повишени нива на андрогените от овариален произход е синдрома на поликистозните яйчници. За поставянето на тази диагноза са нужни поне 2 от следните 3 критерия:
• повишени нива на андриогените;
• овулаторна дисфункция (олиго- или ановулаторни цикли)
…или…
• поликистозни яйчници (диагностицирани с ултразвук).
Типичният хормонален скрининг включва: свободен и общ тестостерон, DHEA-S, андростендион, лутеинизиращ хормон и фоликулостимулиращ хормон.
(Превел: Д-р Маргарита Къчева)
