Бързам да добавя няколко впечатления към второто издание на „Голямата българска снимка“ преди съвсем да се е заличил споменът. И на второто голямо събитие на EADV за годината, за снимката се събраха около 40 души българи или хора свързани с българската дерматология. Инициативата на „Продермаклуб“, която още с първото си издание привлече интереса не само на присъстващите на мястото хора, но също и на колегите от “EADV News” има всички шансове да се превърне в традиция.
24-ият конгрес на EADV беше организиран чудесно и това се усети най-вече по липсата на напрежение, опашки, нерви и скандали. Почти пълната автоматизация на процеса по регистрация го прави бърз и лесен, а няколкото технологични нововъведения като Poken и таблетите, които регистрираните получават вместо хартиена програма, също могат да бъдат изключително полезни, ако човек си направи труда да проучи как работят. Програмата на конгреса беше подредена в 15 паралелни сесии в различни зали, което може да създаде известно главоболие, докато човек си избере, това което иска да слуша. Самите лекции варираха от такива на ниво студентски учебник до такива, в които самите лектори се заплитаха в безкрайни и труднопроизносими молекули, което беше всичко друго, но не и полезно за практиката и остави усещането, че има какво още да се желае при подбора на лекторите, въпреки че понякога една лека дрямка посред лекция може да бъде доста освежаваща. В тази връзка имаше какво да се желае и от комфорта на креслата в залите. Все пак трябва да отбележа, че докладите на българските лектори бяха няколко класи над повечето от лекциите, на които успях да присъствам. В крайна сметка, когато има повод за някаква национална гордост, защо трябва да си я спестяваме…
Градът домакин на конференцията – Копенхаген всъщност е всичко това, което може да се очаква от една скандинавска столица – чист, подреден, мрачен, студен и изключително скъп. Със своите прави изчистени линии и минималистичен скандинавски дизайн независимо от това архитектурата модерна ли е или е старинна - столицата на Дания е далеч от определението за интересна туристическа дестинация. Единствената по-известна забележителност – „Малката русалка“ на Андерсен е меко казано разочароваща. Няма нищо от гениалния кич на Гауди или грандоманията на Айфел. Датчаните явно са решили, че с тази статуя са се отчели за пред туристите и въобще, ако може да не им се пречкат много, че си имат работа. Всъщност истинската забележителност на Копенхаген не са статуите и сградите, а хората. Не си спомням да съм бил на място, на което да има толкова много красиви жени. Предполагам, че и мъжете стават, ама не се чувствам експерт, за да коментирам. Имам подозрение, че това е имал предвид Толкин, когато е описвал елфите. Високи, слаби, фини, руси, вежливи, прагматични, изглежда че тези хора не обичат излишните неща – няма мутрички със скъпи джипове и тесни сакенца в стил „покойникът е бил по-дребен“, няма кифли с леопардови щампи, напомпани устни и токчета като от шоу за травестити, няма фитнес стойки, няма чалга пози, в интерес на истината и дебели хора няма – и как иначе, когато 90% от населението се кара колело, при това не за удоволствие, а като основен транспорт.
Датско задръстване...
Дори във влаковете има определено място, в което да си закрепиш колелото докато пътуваш. Има и отделение, в което да пътуваш тихо – без телефони, врещящи дечица и шумни простаци. Впрочем позьорството е толкова социално неприемливо в тази държава, че дори принцесата води децата си в обикновена детска градина с колело – без кортежи и без охрана.
Датската принцеса води близнаците си на детска градина...
Това може да се стори малко скучно на широката и експресивна балканска душа, която обича всички наоколо да разберат как добре се забавлява. Все пак има и едно място в подредения и целеустремен Копенхаген, което леко балансира педантичната дисциплинираност на жителите му. Кристияния е място със свои правила. Бивши казарми, в които се самонастанява група хипита, които отказват да я напуснат дори след „настойчивите“ молби на полицията. В крайна сметка колоритната групичка успява да отвоюва известна автономия и макар че няма нищо „черно на бяло“ официалните власти някак си си затварят очите за този „феномен“. Изглежда и строгите датчани имат нужда от време на време „да му отпуснат края“. Това се видя в неделя, когато слънцето най-накрая се показа и из квартала плъзнаха семейства, тръгнали на неделната си разходка из тази цветна кръпка в иначе доста сивия Копенхаген. Собствено знаме, собствени правила за поведение, собствена култура и може да се каже собствена философия за живота – Кристияния е място, в което снимките са забранени и каквото се случи там – там си остава… ако любопитството ви е предизвикано, ще трябва лично да си го задоволите. А аз ако имам възможност пак да посетя Копенхаген - няма да се колебая много…
|