БЪЛГАРСКИЯТ
ДЕРМАТОЛОГИЧЕН
ПОРТАЛ


 

Оценка на ефективността на терапията с ацитретин за псориазис на ноктите

Начало » Дерматология » Научни статии » Оценка на ефективността на терапията с ацитретин за псориазис на ноктите

Оценка на ефективността на терапията с ацитретин за нокътен псориазис

Tosti A, Ricotti C, Romanelli P, Cameli N, Piraccini BM Arch Dermatol. 2009;145:269-271 (реферат)

 Повечето от пациентите с псориазис имат и нокътно засягане имащо различни клинични изяви като:
- точковидни депресии
- мазни петна
- онихолиза

Вторичните не толкова специфични възпалителни промени включват:
 - левконихия
 - задебеляване на нокътната плочка
 - нокътна дистрофия

Пациентите със засягане на ноктите е по-вероятно да развият псориатичен артрит, по-склонни са към нокътни инфекции.

Нокътното засягане представлява сериозен козметичен проблем.
Локалната терапия с кортикостероиди и калципотриен  не се оказва толкова ефективна. Ефективната системна терапия с метотрексат и циклоспорин от своя страна е свързана със значителни странични ефекти като миеолосупресия, бъбречна и чернодробна токсичност. Биологичните средства (infliximab, adalimumab) също водят до подобрение.

При пациенти с изолиран псориазис на ноктите или такъв свързан с леко кожно заягане възниква въпросът за ползата и вредата от системната терапия. В това проучване Totsi и съавт. предлагат ниските дози ацитретин като сравнително безопастна алтернатива.

В отворено проучване аторите изследват 36 пациента (27 мъже и 9 жени; средна възраст 41 години) с умерен до тежък псориазис на ноктите. Пациентите приемат ниски дози ацитретин (0,2-0,3 мг/кг/ден) за 6 месеца.

По време на терапията те се наблюдават за клинично подобрение на всеки два месеца.
След спиране на терапията наблюдението продължава  6 месеца.

Нокътното засягане се измерва с индекса NAPSI (Nail Psoriasis Severity Index). Използва се и модифициран NAPSI.  Тези индекси определят тежестта на болестта вземайки предвид кардиналните и прояви като точковидни депресии, мазни петна, онихолиза.

От проучването авторите изключват следните групи: пременопаузални жени, пациенти със значително кожно засягане и/или симптоматичиен псориатичен артрит, пациенти с медицински противопоказания за орална употреба на ретиноиди (чернодробни или бъбречни заболявания), пациенти с клинично потвърдена онихомикоза.

Преди започване на терапията всички пациенти имат умерено до тежъко засягане на ноктите (среден NAPSI скор 31,5; среден модифициран NAPSI скор 7,6).
След 6 месеца употреба на ацитретин в посочените ниски дози авторите получват следните резултати:

1. Редукция на средния NAPSI скор с 41 процента.

2. Редукция на модифицирания среден NAPSI  скор с 50 процента.

3. Пълно или почти пълно изчистване на ноктите при 9 пациента (25 процента), умерено подобрениe при 9 пациента (25 процента), слабо подобрение при 12 пациента (33 процента) и липса на подобрение при 6 пациента (17 процента).

4. Въпреки, че рецидив настъпва при всички пациенти след спирането на терапията, средните NAPSI и модифициран NAPSI скорове остават по-ниски отколкото преди терапията при 6 месечното проследяване.

5. Ниските дози ацитретин са добре понасяни от пациентите, като само един пациент развива странични ефекти (периунгвална сухота и пиогенни грануломи), които изчезват след намаляване на ацитретиновата доза.

6. Други значителни клинични и лабораторни странични ефекти не са наблюдавани.

Нокътното засягане при болните с псориазис не е толкова безобиден проблем, колкото звучи на пръв поглед. Тези които страдат от него могат да се оплакват от хронична болка, рецидивиращи инфекции. Нокътните изменения представляват и една социална стигма нарушаваща качеството на живот.
Локалната терапия е безобидна , но в повечето случаи и неефективна. Системната терапия е ефективна но имаща значителни странични ефекти,  което често я прави нежелана и неподходяща.

В това проучване авторите предлагат лечението с ниски дози ацитретин като една приложима алтернатива при пациентите с изолиран псориазис на ноктите.

Интересен е фактът, че отговорът при тази терапия е дозозависим като предишно проучване демонстрира влошаване на нокътния псориазис от по-високи дози орални ретиноиди, както и отключване на  усложнения като паронихия и нокътна чупливост.

Слабости на проучването са малкия брой пациенти (36 лица), липсата на плацебо контроли, както и изклюването на пациенти със значително кожно и/или ставно засягане, което повдига въпроса дали оралната ретиноидна терапия ще е толкова ефективна при пациенти с по-тежък псориазис.

Според очакванията нокътното засягане рецидивира при всички пациенти след спиране на терапията, но дори 6 месеца след това клиничното подобрение остава очевидно.

Интересно би било да се наблюдава колко дълго би се задържал клиничния отговор и дали може да бъде засилен с допълнителна локална терапия с кортикостероиди или calcipotriene.

 оригинален текст

 
« Предишна   Следваща »
Анкета
Защо избрахте специалността Кожни и венерически болести? (можете да посочите повече от един отговор)
   

 

© 2016 PRODERMACLUB, всички права запазени