Интернет е дом на всякакви странни хрумвания. Блогът "Skin Tome", например, показва прекрасни произведения на изкуството сътворени не чрез мастило или боя, а чрез имуноглобулин E, мастоцити и хистамин. Вместо платно се използват два квадратни метра от любимия ни орган.

Веднъж показах на пациентка с дермографизъм снимка от интернет, на която чрез одраскване на кожата беше изписан международният код на заболяването L50.3. Тя уплашено подскочи от стола и с изумление възкликна "На мен досега букви не са ми излизали по кожата!". За малко не и отговорих, че това е рядко усложнение, а в напреднали случаи е възможно да се появят цели изречения, псалми от Библията или статии от списание "Жената днес". Не подозирах, че е описан случай с изображение на пълната формула на окситоцина, например:

Медицинската наука понякога поема по неведоми пътища и един от тях е довел до откриването на изненадващ показател, свързан с пренаталната експозиция на андрогени.

Става дума за т.нар. "пръстово съотношение" (digit ratio), описано от наблюдателни учени още през 19-ти век. Можем само да гадаем кое е накарало изследователите да се насочат с линийка в ръка към пръстите на ръката, но резултатът е повече от любопитен - съотношението между дължината на показалеца и дължината на безименния пръст (2D:4D) показва положителна зависимост с нивото на андрогенни хормони, на които е бил изложен фетуса по време на вътреутробното развитие.

Поредното съобщение за напредък в борбата срещу вируса на СПИН бе разпространено от световните агенции. Какво всъщност се крие зад десетките помпозни заглавия? Учени от Университета на Западен Онтарио, Канада, са разработили ваксина срещу HIV, която успешно е преминала първа фаза на проучване върху хора. Изследваната група се състои от инфектирани с HIV мъже и жени. При нито един от инжектираните с новата ваксина пациенти не са наблюдавани странични ефекти.

Именно изследване на безопасността е основна цел през първа фаза на клиничните проучвания. За да бъде оценена ефективността на ваксината относно индуцирането на имунен отговор, е необходимо да се премине през втора и трета фаза на проучване, което може да отнеме до пет години. Неизвестните все още са прекалено много, за да приемаме новината със слепия ентусиазъм на журналисти.

През последните дни чрез социалните мрежи, в България придоби популярност историята на италианския поет и сценарист Тонино Гуера, в която той описва на какво е станал свидетел в компанията на Фредерико Фелини и Виторио Де Сика. Гуера разкрива благотворителна практика, произлязла от Неапол в началото на миналия век, т.нар. "висящо кафе", което посетители в заведенията плащали предварително за непознати хора в неравностойно положение.

Хуманната инициатива в България явно набира сили и извън кафенетата и сладкарниците, като навлиза в центровете по естетична медицина. От българското сдружение "Козметични и естетични центрове" (КЕЦ) ни изпратиха кратко обръщение, което публикуваме по-долу:

От прес-службата на Министерство на здравеопазването потвърдиха информацията, че се подготвя търг за закупуване на нови машини на стойност 20 млн. лв. Машините имат за цел да повишат значително производителността на администрацията в минстерството и да оплътнят значително работния график. За обслужване на машините ще бъде създаден специален отдел в министерството, като така ще се намали значително безработицата сред членовете на семействата на висшите чиновници в министерството. От администрацията определиха инвестицията като особено полезна и навременна. От прес-службата разсеяха съмненията, че средствата за закупуването на машините са взети от парите за скъпоструващи лекарства. "Парите са от европейската програма за стимулиране на специализантите по медицина. Голяма сума остана неоползотворена, тъй като в България почти не останаха специализанти, а останалите не желаят да се включат" коментираха от миситерството. От пресцентъра разпространиха видео, с което да демонстрират действието на машините.

Скъпи колеги,

Преди време подадох документи и есе за стипендията на името на Теодора Захариева. Есето трябваше да бъде на тема "Защо си заслужава да остана да работя в България?". Въпреки, че императивният тон на заглавието и кухият патриотичен патос, който се носи от подобен род съчинения, силно ме подразниха, аз все пак мисля, че такива теми трябва да се разискват и то от всички възможни гледни точки.

Организаторите на стипендията най-вероятно няма да публикуват есетата, нито критериите за подбор на кандидатите, което си е тяхна работа. Това обаче ми дава пълната свобода да публикувам собственото си есе, където и както намеря за добре.

Приятно четене!